ВиК секторът в България отново е в центъра на общественото внимание заради поредното повишаване на цената на водата. Въпросът, който хората си задават, е прост:
„Какво получаваме срещу тези цени и кой носи отговорност за състоянието на един от най-важните публични сектори в държавата?“
Отговорът на първия въпрос е болезнено ясен за потребителите. Срещу постоянно растящи сметки те получават безводие през летните месеци, съмнително качество на питейната вода (дори опасно за здравето), чести аварии и ремонти, тромави процедури за присъединяване, както и загуби по мрежата, достигащи на места шокиращите нива от над 80%.
По втория въпрос дълго време се насаждаше удобната мъгла, че „виновна е Комисията за енергийно и водно регулиране“ – независимият регулатор, зад който политиците удобно крият отговорността си. Истината обаче е, че регулаторът е само последното звено в дълга политическа верига от решения, назначения и гласувания.
Как всъщност се определя цената на водата
Първият важен факт, който дълго беше премълчаван, е, че цената на водата не се „спуска от небето“ от регулатора. В процеса участват редица институции и политически фигури, а реалната отговорност започва далеч преди решението на регулатора.
Собственик на държавния ВиК холдинг е Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Холдингът контролира държавните ВиК дружества, а управителите им са политически назначения. Това означава, че резултатите на всяко ВиК дружество – загуби, качество на услугата, ефективност на инвестициите – са пряко следствие от управленски решения, за които отговорността стига до министъра на регионалното развитие.
Следващото звено са областните ВиК асоциации. Те се ръководят от областния управител и в тях участват всички общини, които ползват услугите на съответното ВиК дружество. Там се гласуват бизнес плановете – документите, които предопределят и бъдещата цена на водата. С други думи, кметове и общински съветници не са странични наблюдатели, а реални участници в процеса. Въпреки това години наред те удобно се представяха за „изненадани“ от всяко поскъпване.
Точно този механизъм предизвика сериозни трусове в Бургас преди 2 години, когато стана ясно, че местната власт е има участие в одобряването на бизнес плановете. Дори се стигна до абсурдни признания от общински съветници, че са гласували, без да са наясно с последиците от решенията си.
Какво означава „пределна цена“
След като бизнес плановете бъдат приети, те отиват в Комисия за енергийно и водно регулиране. Там се определя т.нар. „пределна цена“ на водата. Това понятие често се използва манипулативно в публичното пространство.
Пределната цена не е задължителна. Тя е максималната възможна цена, до която дадено ВиК дружество може да стигне. Дружеството може да продава водата и по-евтино – въпрос на управленско решение. А кой управлява дружествата? Отново стигаме до политическите назначения и контрола, идващ от министерството.
Тази последна част от цялата истина лъсна в последните месеци. Първо управляващите от ГЕРБ първо спряха повишаването на цените, а след това публично призоваха служебния министър да направи същото. Този ход на практика призна нещо, което дълго се отричаше: че реалният контрол върху цената на водата е политически, а не просто регулаторен.
Кой носи отговорността?
Отговорността за състоянието на ВиК сектора не е абстрактна. Тя е конкретна и има имена и институции. Тя е на управляващите партии на национално ниво чрез министър-председателя и министъра на регионалното развитие, и на местно ниво – чрез мнозинствата в общинските съвети, които одобряват бизнес плановете и легитимират управлението на ВиК дружествата.
Добре е хората да си дадат ясна сметка за това, когато плащат поредната по-висока сметка за вода. И да си припомнят кой управлява страната през по-голямата част от времето след 2007 г. – и защо ВиК секторът изглежда така, както изглежда днес.
Присъединете се към нашия Телеграм
