Черният хайвер остава един от най-скъпите и търсени продукти в гурме кухнята заради характерния си вкус и богатото съдържание на полезни мастни киселини. Неговото производство обаче е пряко свързано с есетровите риби – видове, които днес са сред най-застрашените в световен мащаб, съобщи „NOVA“.
Есетрите са проходни риби, които обитават както морски, така и сладководни басейни и извършват продължителни миграции. С течение на времето числеността им в природата е спаднала значително, което е довело до строга забрана за улова им. Поради тази причина в наши дни черният хайвер се добива основно от риби, отглеждани при контролирани условия.
Самият производствен процес е продължителен и изисква сериозни ресурси. Есетрите достигат полова зрялост и започват да дават хайвер едва след 7–8 години, което предполага дългосрочни инвестиции, постоянен контрол и търпение. Въпреки това българските производители успяват да покрият високите стандарти на международните пазари и реализират износ в рамките на договорени квоти.
Успоредно с развитието на сектора, учени от Институт по океанология към Българска академия на науките започват мащабен международен проект, насочен към опазването на дивите есетрови популации. Инициативата предвижда проследяване на миграцията и ключовите места за размножаване на рибите чрез специални телеметрични устройства. В рамките на проекта в река Дунав ще бъдат пуснати около 500 маркирани есетри, които ще се наблюдават в продължение на няколко години.
Основната цел е събирането на детайлна информация за жизнения цикъл на тези риби и разработването на по-ефективни мерки за тяхното съхраняване, така че производството на черен хайвер да се развива в синхрон с опазването на природата.
Присъединете се към нашия Телеграм
