Президентът (2017-2026 г.) Румен Радев избра Софийския икономически форум за своето първо изявление след като напусна президентството. Той беше специален гост на официалната вечеря след форума, организиран от Делфийския икономически форум. В своето изявление той сподели с участниците във форума позициите си по основните теми от българската и световната политика, икономическо развитие и бъдещето на България и Югоизточна Европа. Според него в последната година икономиката се е превърнала в жертва на геополитиката и идеологията.
“Утвърдените с години системи и модели, които поощряваха свободната търговия все повече отстъпват пространство на протекционизма и тарифите. В резултат на тези геополитически разломи и на деструктивни, но упорити идеологии и догми бяха засегнати най-силно страните и съюзите, които най-стриктно се придържат към принципите на международното право, към либералните ценности и идеите за климатична неутралност и зелено бъдеще. Тази оценка се потвърждава в излязлата наскоро Национална стратегия за сигурност на САЩ”, заяви Радев.
Той съобщи, че оценката за Европа в този документ не е радостна.
“За нас се констатира, че сме в икономически упадък и политическа нестабилност, в културно обезличаване и демографски дисбаланси, в криза на демокрацията. Интересни са препоръките към нас: да коригираме незабавно траекторията на развитие, да спрем миграцията, да ограничим регулациите, да възстановим суверинитета, да върнем свободата на медиите, да погледнем с доста по-голям реализъм към войната в Украйна и Русия. И това не го казвам аз. Казва го националната стратегия за сигурност на САЩ”, подчерта Радев.
В обобщение той заяви, че Европа се е превърнала в заложник на собствената си амбиция за морално лидерство в свят без правила.
“В този свят интересите не се крият зад ценности, системите и правилата рухват преди да сме установили нови. Дневният ред се определя все повече от САЩ, Китай и Русия. И е очевидно, че ще има еследващи конфликти и сблъсъци – военни, икономически, технологични, които ще донаместват сферите на влияние”, прогнозира презиентът.
Големият въпрос според Радев е ще успеят ли европейските лидери бързо да се адаптират към тази геополитическа реалност, ще предприемат ли незабавни, решителни мерки за конкурентоспособността на европейската икономика.
“И от какво ще се водят в тези решения – от търсене на идеологически дивиденти или от възможните икономически ползи, както правят САЩ, Китай и Русия и другите големи регионални играчи с амбиция за световни сили”, каза Радев.
Той съобщи, че е обнадежден от последните изяви на някои европейски лидери, като даде за пример германския канцлер Мерц, признал, че спирането на ядрените централи е било огромна стратегически грешка.
Според Румен Радев в България усилията трябва да бъдат насочени в две направления: преодоляване на негативите и последствията от прибързаното и без подготовка, според него, влизане в еврозоната и оползотворяване на възможностите, които дава членството.
“За мен еврозоната не е и не може да бъде стратегическа цел. Тя е един от инструментите за постигането на голямата цел: българите да достигнат възможно най-бързо стандарта на живот на средния европеец чрез ускорен икономически растеж и всеобхватна модернизация на страната”, смята Радев.
Според него, за да се интегрира напълно в еврозоната и ЕС България, на първо място трябва да се изгони олигархията от властта и да се спрат паричните потоци от публични ресурси, които продължават “да се леят към нея. Трябва да установим върховенство на правото, реално разделение на властите и работещо правосъдие. Да върнем прозрачността, отчетността и отговорността в държавното управление. Трябва да възстановим демократичните пазарни механизми, които са изкривени до неузнаваемост от олигархията и да освободим бизнеса от рекета и от желязната хватка на олигархията. Необходимо е да създадем бизнес среда, която да отключи предприемчивостта на българина и да привлече важни инвестиции, които да променят структурата на българската икономика към икономика с много по-висока добавена стойност, иновативност и производителност. Трябва да обърнем внимание към българските инвеститори, защото тяхната печалба остава тук, в България”, заяви Радев.
И изрази увереност, че има шанс за успех поради огромната енергия и желание за промяна, които се виждат в обществото.
“От нас зависи да я трансформираме за оздравяване на държавността, за да бъде България наистина демократична, просперираща, европейска държава”, категоричен бе бившият президент. Той смята, че в този все по-трудно предсказуем и противоречив свят по-малките страни нямат право на илюзии и хаотични движения.
“Ние трябва да работим за укрепване на съюзите, в които членуваме, с политическа зрялост. Трябва, когато комуникираме с великите сили, да поставяме много ясно, нашите национални интереси и да ги отстояваме. Трябва да си даваме сметка, че стабилността, сигурността, просперитетът все повече ще зависят от ефективността на регионалните взаимодействия и съюзи“, добави той.
Шестото издание на Софийския икономически форум събра политици, икономисти, бизнесмени и общественици, които дискутираха факторите за бъдещото развитие на България и Югоизточна Европа. Сред лекторите на форума бяха бившият президент Росен Плевнелиев, министърът на транспорта и съобщенията в оставка Гроздан Караджов, министърът на енергетиката в оставка Жечо Станков, зам.-министърът на финансите Методи Методиев, Асен Василев, председател на ПП “Продължаваме промяната” и бивш министър на финансите, Панайотис Мавридис – председател на Гръцкия бизнес съвет (Hellenic Business Council) в България, Илия Лингорски, член на УС на БНБ, бившият министър на регионалното развитие Лиляна Павлова, Николина Ангелкова –бивш министър на туризма, Сергей Станишев– бивш премиер на България, бившият министър на околната среда и водите Юлиян Попов, Стефан Краус главен оперативен директор на Henley & Partners, Владимир Малинов –изпълнителен директор на „Булгартрансгаз“, Соломон Паси и Елена Поптодорова от Атлантическия клуб и много други.
По време на дискусиите бяха разгледани важни за региона теми като динамичното развитие в областта на икономиката, инфраструктурата и енергийния сектор в Югоизточна Европа. Бе подчертана необходимостта от по-голяма свързаност в региона – инфраструктурна, транспортна, технологична и културна.
Акцент бе поставен и върху стратегическото укрепване на икономическата и енергийната позиция на България в региона след неотдаваншното й
присъединяване към еврозоната.
Присъединете се към нашия Телеграм
Проект „Радев“ и името на Цветан Цветанов – истина, манипулация или компроматна война?
