В Бургас напоследък добрите новини сякаш идват само след намеса на контролен орган. И колкото и рядка да е тази намеса, тя все по-често се оказва единственият коректив на решения, взети в ущърб на гражданите. Последният пример е показателен: след санкция и акт от Национална агенция за приходите внезапно се оказа възможно билетчето в градския транспорт отново да бъде „символично“ евтино. Въпросът не е в цената. Въпросът е как и защо се стигна дотук.
Седмици наред опозицията – с аргументи, с числа и с предупреждения – настояваше, че поскъпването на билетчето е необосновано, че превалутирането в евро е използвано като удобен повод за закръгляне нагоре и че подобен подход е рисков. Вместо дебат и корекция обаче, решенията бяха приети сякаш напук, въпреки сигналите, въпреки съмненията за законосъобразност, въпреки очевидния обществен дискомфорт. Докато не дойде „шамарът“ – този път от НАП.
И тогава реториката рязко се смени. Същата теза, която допреди дни се защитаваше ожесточено – че билетчето „трябва“ да е по-скъпо – бе изоставена. На нейно място се появи нова: символична цена, грижа за гражданите, социална чувствителност. Само че и този завой е направен без ясна финансова обосновка. Ако по-скъпият билет беше „икономически необходим“, защо изведнъж вече не е? Ако по-ниската цена е възможна сега, защо не беше възможна тогава? Управление не се прави с резки ПР-маневри след санкции, а с предвидимост и правила.
Този модел не е изолиран. При платеното паркиране в „Синя“ и „Зелена“ зона граждански жалби вече доведоха до отмяна на ключови текстове от наредбата от Административен съд-Бургас – именно заради липса на мотиви и финансов анализ. И там предупрежденията на опозицията бяха подминати. И там решенията бяха защитавани до последно. Докато съдът не каза друго.
Затова логичният въпрос днес не е дали билетът ще струва 1,50 или 1,56 лева, нито дали час паркиране ще бъде 1,00 евро. Логичният въпрос е: така ли трябва да се управлява един град? С действия „на ръба“, които после се коригират под натиска на институции? С послания, които се сменят според това кой е написал акта или решението?
Ако този сценарий се повтори и при окончателното решение за платената зона – първо упорита защита, после рязък завой и обяснения колко „социално“ е новото положение – ще стане ясно, че проблемът не е в конкретната цена. Проблемът е в управленския рефлекс: да се действа, докато някой не удари по масата. А гражданите заслужават повече от кризисен PR след поредния институционален шамар.
Присъединете се към нашия Телеграм
ГЕРБ се хвалят с недовършената зала в Бургас – символ на корупцията. Как ПП-ДБ им помогнаха?
