Бизнесът пита: Законът за еврото важи ли за държавата и общините?

Докато НАП и КЗП проверяват търговците, държавните и общинските цени растат без обяснение

0
188
Бизнесът пита: Законът за еврото важи ли за държавата и общините?
Бизнесът пита: Законът за еврото важи ли за държавата и общините?. Снимка: Искра.бг

От началото на годината основна тема в обществото са цените и постепенното преминаване към разплащане в евро. Контролните органи в лицето на НАП и Комисията за защита на потребителите отчитат хиляди проверки и стотици наложени актове. Според много търговци обаче има явно разминаване как се третира законът спрямо частниците и държавните и общински структури и учреждения.

Реално законът влезе в сила още от август 2025 г., като контролните органи след едномесечен гратисен период обявиха стартиране на проверките. Обаче точно тогава, от септември до декември, именно редица държавни ведомства, общини и общински предприятия вдигнаха или приеха да се вдигнат цените на предлаганите от тях услуги.

Народното събрание гласува окончателно Закона за въвеждането на еврото в България. Промените на второ четене в зала бяха подкрепени със 103 гласа „за“, 46 – „против“ и 13 въздържали се. Дебати по същество липсваха.

Въвеждането на единната европейска валута бе подкрепено от представителите на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС. „Възраждане“ и независимите, както и двама народни представители от БСП гласуваха против. „Има такъв народ“ единствено гласуваха въздържали се.

В закона ясно е записано: „Чл. 15. (4) В периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори.“

Т.е. всеки, вдигнал цената на стоката или услугата след август месец, трябва да предостави на контролните органи обективни икономически фактори. Въпреки че масово се обявиха повишавания на цените от януари 2026 г. от държавата и общините, до декември 2026 г. така и не се чу някой контролен орган да е поискал икономически издържано обяснение за тези увеличения.

Обяви се вдигането на цените на личните документи, общинските съвети приемаха вдигане на всякакви такси и цени на услуги, Българската агенция по безопасност на храните също вдигна редица такси. Имаше редица сигнали от бизнеса и граждани за повишаването на цени в държавната администрация и държавните структури.

И почти никъде никой не коментира „обективни икономически фактори“. Вместо това имаше неясни доводи като изравняване с европейско законодателство, че дадени цени не били вдигани от години, или просто мълчание. В никой от тези случаи не стана ясно контролните органи да са се намесили.

Кой проверява държавата и общините?

Емблематично стана билетчето за градския транспорт в Бургас, което сякаш изведнъж извади на светло факта, че реално общините и държавата се смятат за извън закона. След това стана ясно, че Община Бургас, както може би и редица други общини, са си гласували увеличенията, без въобще да сметнат за необходимо да се запознаят със Закона за приемането на еврото.

Което от една страна е логично, след като дълги години не вземат под внимание други закони като Закона за държавните такси и Закона за местните данъци и такси. В тях изрично е посочено, че: „такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата.“

Дори и Конституционният съд на България многократно е постановявал, че местните такси са възмездни плащания, а не данъци, което означава, че трябва да има пряка връзка и съизмеримост между размера на таксата и реалните разходи за предоставената услуга. Ако таксата значително надхвърля тези разходи, тя се счита за „скрит данък“ и е противоконституционна според съда, тъй като нарушава принципа за съразмерност и възмездност.

От друга страна явно се показва дискриминация между контрола върху частните фирми и държавните и общински структури. Докато срещу едните текат масови проверки, срещу другите глобата на НАП към Община Бургас може да остане като бяла лястовица, ако не вземат тихомълком да отменят и нея.

За съжаление, този пример по никакъв начин не помага нито за доверието към държавата, нито за преодоляване на негативните последици от въвеждането на еврото и появилата се с това спекула.

Нищо чудно в някоя от икономическите обосновки от бизнеса към НАП да се намери и следният довод:

„Наложи се да вдигна цените, защото държавата/общината вдигна таксите и цените на услугите, които ползвам.“

Точка. Удивителна. Въпросителна.

Присъединете се към нашия Телеграм

Доналд Тръмп се обяви за „временен президент на Венецуела“ в Truth Social

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, напишете вашия коментар!
Моля, напишете името си тук