Водещата световна новина през изминалата седмица – беше отвличането на президента на Венецуела Николас Мадуро. На 3 януари той беше отведен в Съединените щати, за да се изправи пред наказателни обвинения, след като беше заловен при дръзка нощна военна операция. Президентът Доналд Тръмп заяви, че тя ще позволи на САЩ да „управляват“ южноамериканската държава и да се възползват от огромните ѝ петролни ресурси, които да продават на други страни, предава APNews.
Мадуро кацна в събота вечерта на малко летище в Ню Йорк след операцията, проведена посред нощ, при която той и съпругата му Силия Флорес бяха изведени от дома си във военна база в столицата Каракас — действие, което правителството на Мадуро нарече „империалистическо“. Срещу двамата са повдигнати обвинения в САЩ за участие в нарко-терористичен заговор.
Драматичната акция сложи край на интензивна кампания за натиск от администрацията на Тръмп срещу автократичния лидер на Венецуела и месеци тайно планиране, като представлява най-решителното действие на САЩ за смяна на режим от инвазията в Ирак през 2003 г. насам. Правни експерти поставиха под въпрос законността на операцията, която е извършена без одобрение от Конгреса. Вицепрезидентът на Венецуела Делси Родригес настоя Съединените щати да освободят Мадуро и го нарече законния лидер на страната, след като върховният съд я обяви за временен президент.
По думите на Родригес при операцията са загинали венецуелски цивилни и военни, без да посочи брой. Тръмп заяви, че някои американски военни са били ранени, но няма убити. Говорейки пред репортери часове след залавянето на Мадуро, Тръмп разкри плановете си да използва вакуума във властта, за да „поправи“ петролната инфраструктура на страната и да продава „големи количества“ петрол на други държави.
Вторият мандат на президента на САЩ Доналд Тръмп се оформя от неговите външнополитически амбиции. Той изпълни заканите си към Венецуела, като при драматична нощна операция залови президента ѝ и съпругата му от силно укрепения им комплекс в Каракас. Описвайки операцията, Тръмп извади от праха Доктрината Монро от 1823 г. и обещанието ѝ за върховенство на САЩ в Западното полукълбо – като я ребрандира под името „Доктрината Донро“, пише „BBC“. Ето част от предупрежденията, които той отправи през последните дни към други държави в орбитата на Вашингтон.
Гренландия
САЩ вече имат военна база в Гренландия – космическата база „Питуфик“, но Тръмп иска целия остров.
„Имаме нужда от Гренландия от гледна точка на националната сигурност“, заяви той пред журналисти, като допълни, че регионът бил „покрит с руски и китайски кораби навсякъде“.
Премиерът на Гренландия Йенс Фредерик Нилсен отговори на Тръмп, като определи идеята за американски контрол над острова като „фантазия“.
„Никакъв повече натиск. Никакви повече намеци. Никакви повече фантазии за анексия. Отворени сме за диалог. Отворени сме за разговори. Но това трябва да стане по правилните канали и с уважение към международното право“, заяви той.
Всеки опит на САЩ да завземат Гренландия би ги изправил в конфликт с друг член на НАТО, което вероятно би застрашило алианса.
Колумбия
Само часове след операцията във Венецуела Тръмп предупреди колумбийския президент Густаво Петро да „си пази гърба“. Колумбия, западният съсед на Венецуела, разполага със значителни петролни резерви и е голям производител на злато, сребро, изумруди, платина и въглища.
Страната е и ключов център за регионалната търговия с наркотици – най-вече кокаин. Откакто през септември САЩ започнаха да нанасят удари по плавателни съдове в Карибско море и източната част на Тихия океан – твърдейки, без доказателства, че превозват наркотици – Тръмп е във все по-остър спор с левия президент на страната.
През октомври САЩ наложиха санкции срещу Петро, заявявайки, че той позволява на картелите да „процъфтяват“. Говорейки на борда на Air Force One в неделя, Тръмп заяви, че Колумбия се управлява от „болен човек, който обича да произвежда кокаин и да го продава на Съединените щати“.
„Той няма да го прави още дълго“, каза Тръмп. Запитан дали САЩ биха провели операция срещу Колумбия, той отговори: „Звучи ми добре“.
Исторически Колумбия е близък съюзник на Вашингтон във войната срещу наркотиците и получава стотици милиони долари годишно под формата на военна помощ за борба с картелите.
Иран
В момента Иран е изправен пред масови антиправителствени протести, а Тръмп предупреди през нощта, че властите ще бъдат „ударени много силно“, ако загинат още протестиращи.
„Следим ситуацията много внимателно. Ако започнат да убиват хора, както са правили в миналото, мисля, че ще бъдат ударени много силно от Съединените щати“, каза той пред репортери на борда на Air Force One.
Иран теоретично попада извън обхвата на т.нар. „Доктрина Донро“, но въпреки това Тръмп и преди е заплашвал иранския режим с допълнителни действия, след като миналата година бяха нанесени удари по ядрените му съоръжения.
Тези удари последваха мащабна операция на Израел, насочена към унищожаване на способността на Иран да разработи ядрено оръжие, която кулминира в 12-дневния конфликт между Израел и Иран.
На среща между Тръмп и израелския премиер Бенямин Нетаняху в Мар-а-Лаго миналата седмица Иран е бил основна тема. Американски медии съобщиха, че Нетаняху е повдигнал въпроса за възможни нови удари срещу Иран през 2026 г.
Мексико
Издигането на Тръмп на власт през 2016 г. беше белязано от призивите му „Да построим стената“ по южната граница с Мексико. В първия си ден от новия мандат през 2025 г. той подписа указ за преименуване на Мексиканския залив на „Залив на Америка“. Той често твърди, че мексиканските власти не правят достатъчно, за да спрат потока от наркотици и нелегални мигранти към САЩ.
В неделя той заяви, че наркотиците „се изливат“ през Мексико и че „ще трябва да направим нещо“, добавяйки, че картелите там са „много силни“. Тръмп каза, че е предложил да изпрати американски войски в Мексико за борба с картелите, но президентът Клаудия Шейнбаум публично е отхвърлила всякакви американски военни действия на мексиканска територия.
Куба
Островната държава, разположена само на 145 км южно от Флорида, е под американски санкции от началото на 60-те години. Тя поддържаше тесни отношения с Венецуела на Николас Мадуро, която според информации е доставяла около 30% от петрола на Куба в замяна на лекари и медицински персонал.
С отстраняването на Мадуро Хавана може да се окаже уязвима, ако доставките на петрол се сринат. В неделя Тръмп предположи, че американска военна интервенция там не е необходима, защото Куба е „готова да падне“.
„Не мисля, че имаме нужда от каквито и да било действия“, каза той. „Изглежда, че всичко се срива.“
„Не знам дали ще издържат, но Куба вече няма доходи“, добави той. „Те получаваха всичките си приходи от Венецуела, от венецуелския петрол.“
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио – син на кубински имигранти – отдавна призовава за смяна на режима в Куба. В събота той заяви пред журналисти: „Ако живеех в Хавана и бях в правителството, щях да съм притеснен – поне малко“.
„Когато президентът говори, трябва да го приемате сериозно“, добави той.
Федерални служители и местни лидери влязоха в остър спор в сряда заради различните си интерпретации на смъртоносна стрелба от служител на Службата за имиграция и митнически контрол (ICE) в Минеаполис, предава „APNews“.
Докато администрацията на президента Доналд Тръмп определи убийството на 37-годишна майка като акт на самозащита в рамките на последната му кампания за затягане на имиграционния контрол, властите в Минеаполис оспориха тази версия.
Ето какво е известно за стрелбата:
Как се е развил инцидентът
Жената е била простреляна в автомобила си в жилищен квартал южно от центъра на Минеаполис, на около 1,6 километра от мястото, където полицията уби Джордж Флойд през 2020 г. Видеа, заснети от очевидци и публикувани в социалните мрежи, показват как служител се приближава към SUV, спрял по средата на пътя, нарежда на шофьора да отвори вратата и хваща дръжката.
Жертвата е била „съпруга и майка“
Рене Никол Маклин Гуд е починала от огнестрелни рани в главата. В социалните мрежи я описват като „поет и писател, съпруга и майка“ и е била родом от щата Колорадо. Обажданията и съобщенията до семейството ѝ първоначално не са получили отговор.
Публични регистри показват, че Маклин Гуд наскоро е живяла в Канзас Сити, щата Мисури, където тя и друга жена със същия домашен адрес са основали миналата година бизнес с името B. Good Handywork.
Във видео, публикувано от мястото на инцидента в социалните мрежи, жена, която се представя като съпругата на Маклин Гуд, е заснета да седи до автомобила и да ридае. Тя казва, че двойката едва наскоро е пристигнала в Минесота и че имат 6-годишно дете.
Убийството бързо предизвика стотици гневни протестиращи. Това е поне петият смъртен случай в резултат на агресивната кампания срещу имиграцията, започната от администрацията на Тръмп миналата година.
Служителят на ICE не е бил публично идентифициран. Министърът на вътрешната сигурност Кристи Ноем го описа единствено като опитен служител и заяви, че през юни той е бил ранен, след като е бил влачен от автомобил на протестиращ срещу ICE. Тя каза, че по време на стрелбата в сряда служителят е бил ударен от автомобила и откаран в болница. По-късно е бил изписан.
„Нашият служител е следвал обучението си, направил е точно това, на което е бил научен в такава ситуация, и е предприел действия, за да защити себе си и колегите си от правоохранителните органи“, заяви Ноем.
По думите ѝ служителите са се опитвали да изтласкат автомобил от снега, когато група протестиращи се е струпала около тях. Те току-що били приключили операция и се опитвали да се върнат в централата.
Жената е блокирала служителите с автомобила си и е отказала да изпълни разпорежданията на органите на реда, каза Ноем.
„След това тя превърна автомобила си в оръжие и се опита да прегази служител на реда“, заяви Ноем. „Това изглежда като опит за убийство или причиняване на телесна повреда на агенти – акт на вътрешен тероризъм.“
Началникът на полицията Брайън О’Хара не даде индикации, че шофьорът е опитвал да нарани когото и да било, когато описа стрелбата пред репортери. Кметът на Минеаполис Джейкъб Фрей нарече разказа на Ноем „пълни глупости“, като заяви, че е гледал видеата от стрелбата и те показват, че не става дума за самозащита и че инцидентът е можел да бъде предотвратен. Фрей разкритикува федералното разполагане на над 2000 служители в района на Минеаполис и Сейнт Пол.
„Те разкъсват семейства. Сеят хаос по улиците ни и в този случай – буквално убиват хора“, каза Фрей.
Планина от боклук се е срутила на сметище в централната част на Филипините в четвъртък, като е убила 22-годишна жена и е оставила повече от 30 души в неизвестност, съобщиха властите, предава „BBC“.
Спасители са извадили 12 ранени служители по чистотата изпод отломките на сметището Биналив в град Себу, които по-късно са били хоспитализирани. Смята се, че много от изчезналите са работници на сметището. Кметът на Себу заяви пред медията ABS-CBN, че достигането до евентуални оцелели може да се окаже трудно заради опасността от нови срутвания.
Причината за инцидента все още не е ясна, но общинският съветник на Себу Джоел Гарганера заяви, че най-вероятно става дума за резултат от лоши практики при управлението на отпадъците.
Около 300 души от различни държавни институции и граждански организации са били изпратени на частното сметище. На място са забелязани и няколко багера, линейки и пожарни автомобили.
„Това не е като другите свлачища, при които просто можеш да копаеш. Ако дърпаш отгоре, долната част е мека. Да предположим, че там има човек – когато премахнеш отломките, положението може да се влоши“, каза той, цитиран от ABS-CBN.
Операторите са изрязвали части от планината, добивали са почва, след което са трупали отпадъци, за да оформят нова планина от боклук, коментира Гарганера пред местния вестник The Freeman.
„Това не е санитарно сметище. То вече е открито бунище“, заяви той.
Семейства очакват информация за своите близки, затрупани под отломките. Една от жителките на Биналив – Белен Антигуа – разказа пред Rappler, че синът ѝ е оцелял при свлачището, но тя все още чака други нейни роднини да бъдат открити. Друга жена сподели, че от петък сутринта семействата са се събрали на сметището, за да търсят децата си.
„Не мога да разбера емоциите си. Казаха, че затрупаните викат за помощ, така че има възможност брат ми все още да е там“, каза пред ABS-CBN Мишел Лумапас, чийто брат работи на сметището.
Сметището Биналив е с площ около 15 хектара. Сметищата са често срещани в големите филипински градове като Себу, който е търговски център и транспортна врата към Висаяс – централните острови на архипелажната държава.
Президентът на Колумбия Густаво Петро заяви пред BBC, че според него вече съществува „реална заплаха“ от военни действия на САЩ срещу страната му. Той смята, че Съединените щати третират други държави като част от американска „империя“. Изявлението идва, след като Тръмп заплаши Колумбия с военни действия. По думите на Петро САЩ рискуват да се превърнат от държава, която „доминира света“, в страна, която е „изолирана от света“.
Той също така обвини агентите на Службата за имиграция и митнически контрол на САЩ (ICE), че действат като „нацистки бригади“. Доналд Тръмп значително разшири операциите на ICE като част от това, което администрацията определя като борба с престъпността и нелегалната имиграция. BBC е потърсила Белия дом за коментар.
След ударите на САЩ във Венецуела и залавянето на Николас Мадуро, президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че военна операция, насочена срещу Колумбия, „звучи добре“. Тръмп също така многократно е казвал на Петро да „си пази задника“, изказвания, които Петро остро осъди.
Тръмп и Петро разговаряха по телефона в сряда вечерта, след което Тръмп заяви, че ще се срещне с колумбийския си колега в Белия дом в „близко бъдеще“. В публикация в социалната си мрежа Truth Social късно в сряда Тръмп определи разговора като „голяма чест“. Колумбийски представител тогава заяви, че разговорът е отразил завой в реториката на 180 градуса „и от двете страни“.
Президентът Тръмп често обвинява имиграцията за престъпността и трафика в САЩ, използвайки това като оправдание за мащабни операции по прилагане на закона, и обвинява страни като Колумбия и Венецуела, че не правят достатъчно за борба с наркотрафика.
След завръщането си в Белия дом американският президент изпрати агенти на ICE в градове из цялата страна. Агенцията прилага имиграционните закони и извършва разследвания, свързани с нелегалната имиграция. Тя също така играе роля в депортирането на хора без документи от САЩ.
Администрацията съобщи, че между 20 януари и 10 декември 2025 г. са били депортирани 605 000 души. Според нея още 1,9 милиона имигранти са се „самодепортирали доброволно“ след агресивна информационна кампания, насърчаваща хората да напуснат страната сами, за да избегнат арест или задържане.
Около 65 000 души са били в арестите на ICE към 30 ноември 2025 г., според данни на проекта за имиграция към Transactional Records Access Clearinghouse – сборник с правителствени данни от университета в Сиракюз. Тази седмица американски имиграционен агент застреля 37-годишна гражданка на САЩ в град Минеаполис, което предизвика нощни протести.
Федералните власти заявиха, че жената, Рене Никол Гуд, се е опитала да прегази имиграционни агенти с автомобила си, но кметът на града, демократът Джейкъб Фрей, заяви, че агентът е действал безразсъдно, и поиска агентите да напуснат града.
Петро каза, че ICE е „стигнала до момент, в който не само преследва латиноамериканци по улиците – което за нас е обида – но вече убива и граждани на Съединените щати“. Той добави, че ако това продължи, „вместо Съединени щати, доминиращи света – имперска мечта – ще има Съединени щати, изолирани от света. Империя не се изгражда чрез изолация от света“.
Петро заяви, че САЩ „от десетилетия“ третират други правителства, особено в Латинска Америка, като част от „империя“, независимо от закона. Двамата лидери отдавна са противници и често си разменят обиди и заплахи за мита в социалните мрежи.
След военните действия на САЩ във Венецуела Петро обвини Вашингтон, че търси войни заради „петрол и въглища“, добавяйки, че ако САЩ не бяха се оттеглили от Парижкото споразумение, „нямаше да има войни, а щеше да има много по-демократични и мирни отношения със света. И със Южна Америка“.
„Въпросът с Венецуела е точно за това“, каза той.
След коментарите на Тръмп, заплашващи Колумбия с военни действия, в страната се проведоха демонстрации в защита на суверенитета и демокрацията.
Петро каза пред BBC, че думите на Тръмп представляват „реална заплаха“, като припомни загубата на територии от Колумбия, като Панама, през XX век, и добави, че „перспективата за премахване на [тази заплаха] зависи от текущите разговори“.
Попитан как Колумбия би се защитила при евентуална атака от САЩ, Петро каза, че „предпочита това да става чрез диалог“, и добави, че „се работи“ в тази посока. Но той допълни: „Историята на Колумбия показва как е реагирала срещу големи армии.“
„Не става дума за изправяне срещу голяма армия с оръжия, които нямаме. Ние дори нямаме противовъздушна отбрана. Вместо това разчитаме на масите, на нашите планини и джунгли, както винаги сме правили.“
Петро потвърди, че е разговарял и с Делси Родригес – изпълняваща длъжността президент на Венецуела, бивш вицепрезидент и министър на петрола – и я е поканил в Колумбия. Той заяви, че Венецуела „отдавна е обект на намеса от различни разузнавателни агенции“, като добави, че макар такива агенции да имат разрешение да действат в Колумбия, това е единствено за борба с наркотрафика. Той осъди опитите за други, според него, „тайни операции“ в страната.
Петро не коментира директно дали се страхува, че ЦРУ може да извършва тайни операции в Колумбия, подобни на тези във Венецуела, или дали се опасява от информатори в собственото си правителство или близко обкръжение.
Мадуро беше заловен от американските военни от специалното подразделение Delta Force, след като източник на ЦРУ във венецуелското правителство помогнал на САЩ да проследят местоположението му.
Като най-големия производител на кокаин в света, Колумбия е ключов център за глобалната търговия с наркотици. Страната разполага и със значителни петролни запаси, както и със злато, сребро, смарагди, платина и въглища.
САЩ заявиха, че ще контролират продажбите на венецуелски петрол „за неопределено време“, докато се подготвят да отменят ограниченията върху търговията със суров петрол на световните пазари.
Говорейки на борда на Air Force One след операцията във Венецуела, Тръмп определи Петро като „болен човек, който обича да произвежда кокаин и да го продава на Съединените щати“, добавяйки: „Той няма да го прави още дълго“.
Петро отрече обвиненията, заявявайки, че „винаги е било доказвано, че нямам нищо общо с това“.
„В продължение на 20 години се боря срещу наркокартелите, като заради това семейството ми трябваше да отиде в изгнание“, каза той.
Бивш партизанин, Петро провежда стратегия за „пълен мир“ от встъпването си в длъжност, като поставя диалога с въоръжени групировки като приоритет. Критиците твърдят, че подходът е прекалено мек, а производството на кокаин е достигнало рекордни нива.
Попитан какво е се е провалило и дали поема отговорност, Петро заяви, че ръстът на отглеждането на кока се забавя и описа „два паралелни подхода“.
„Първият – разговори за мир с групи, които са бандити. Вторият – развитие на военна офанзива срещу тези, които не искат мир.“
Той добави, че преговори се водят в южната част на Колумбия, „където е отчетено най-голямото намаление на отглеждането на кока“ и „където нивото на убийствата в Колумбия е спаднало най-много“. Кокаинът се произвежда от листата на растението кока.
Политиката на диалог, по думите му, има за цел „деескалация на насилието“, като добави: „не сме глупави, знаем с кого преговаряме“.
Присъединете се към нашия Телеграм
Евродепутати: Намаляването на детската бедност трябва да остане ясен приоритет в ЕС
