Три силни земетресения разтресоха Япония тази седмица. Първото възникна край остров Хокайдо в понеделник и беше с магнитуд 7,6 по скалата на Рихтер. Агенцията за управление на пожарите и бедствията съобщи по-рано, че са ранени най-малко 51 души. След труса правителството издаде специално предупреждение към жителите в широк район, от Хокайдо на север до Чиба, източно от Токио, да бъдат нащрек за повишена вероятност от мощно земетресение в рамките на една седмица.
В сряда ново земетресение с магнитуд 6,5 по скалата на Рихтер беше регистрирано на остров Хоншу в Япония. Епицентърът на труса е бил на 102 км североизточно от град Хачинохе (северна префектура Аомори), на 155 км източно-североизточно от Аомори, на дълбочина 34 км.
Впоследствие в петък е станал трети силен трус със сила 7.5 по Рихтер с десетки ранени. Епицентърът ми е бил в морето, но в близост до брега и на дълбочина 20 км.
В понеделник властите съобщиха, че около 100 деца, отвлечени от католическо училище в централна Нигерия миналия месец, са били освободени. Началникът на полицията на щата Нигер Адаму Абдулахи Еллеман и епископ Булус Даува Йохана, който отговаря за училището като местен лидер на католическата общност, заявиха пред „BBC“, че са получили потвърждение за освобождаването на учениците. Те добавиха, че новината е потвърдена от съветника по националната сигурност на президента, но епископ Йохана каза, че не е ясно кога децата ще бъдат събрани отново с родителите си.
Повече от 250 ученици и 12 служители бяха отвлечени от католическото училище „Света Мария“ в Папири, което е поредното от масови отвличания. Епископ Йохана каза още, че предполага, че властите може да се нуждаят от време, за да обработят учениците и да им осигурят необходимата подкрепа, преди да обявят официално предаване. Той добави, че не знае къде се намират учениците в момента.
Подробностите около освобождаването им остават неясни, включително дали е осигурено чрез преговори или със сила, и дали са платени откупи. Губернаторът на съседния щат Насарава, Абдулахи Суле, заяви пред местните медии, че федералното правителство е изиграло ключова роля за осигуряването на освобождаването им, добавяйки, че задкулисните усилия не могат да бъдат разкрити от съображения за сигурност. Миналата седмица съветникът по националната сигурност Нуху Рибаду посети Папири и се срещна с делегация, водена от епископ Йохана, като ги увери, че децата скоро ще бъдат спасени и ще се съберат отново със семействата си.
Училища и места за поклонение все по-често са обект на нападения в последната вълна от атаки в Северна и Централна Нигерия. Нападението срещу църквата „Света Мария“ на 21 ноември беше предшествано от масови отвличания само дни по-рано: на 18 ноември двама души бяха убити и 38 отвлечени при нападение срещу църквата „Апостолски Христос“ в щата Квара, а ден преди това две бяха убити и 25 мюсюлмански ученички бяха отвлечени от правителственото средно училище за момичета в щата Кеби.
Всички заловени при нападенията в Квара и Кеби са освободени. Миналата седмица въоръжени мъже отвлякоха най-малко 20 души при две отделни атаки – в новосъздадена църква в централния щат Коги, където бяха отведени пастор, съпругата му и няколко богомолци, и в предимно мюсюлманския северен щат Сокото, където сред отвлечените бяха булка и нейните шаферки. Не е ясно кой стои зад тези отвличания – повечето анализатори смятат, че те са извършени от престъпни банди, търсещи откуп.
Американската инвестиционна банка Xtellus Partners е предложила на Министерството на финансите на САЩ приходите от продажбата на международните активи на „Лукойл“ да бъдат използвани за компенсиране на американски инвеститори, които загубиха средства след замразяването на руските акции заради войната в Украйна, съобщиха източници на „Reuters“.
Големи американски мениджъри като BlackRock, JP Morgan и Goldman Sachs понесоха загуби за милиарди долари, след като през 2022 г. трябваше първо да блокират, а после и да отпишат участията си в руски компании, включително „Лукойл“. По данни на четирима запознати източници Xtellus е уведомила Министерството на финансите, че желае да организира безкасово обратно изкупуване на ценни книжа на „Лукойл“ от самата компания, като в замяна американската страна получи достъп до глобалните ѝ активи. Министерството на финансите на САЩ и „Лукойл“ отказват коментар.
Xtellus съветва милиардера Тод Боели и базираната в ОАЕ Allied Investment Partners, които работят съвместно по предложението. Представители на Боели и Allied не коментират. Международните активи на „Лукойл“, оценявани на 22 млрд. долара, са обект на интерес от широк кръг компании – от Carlyle до Chevron. През октомври САЩ наложиха санкции върху „Роснефт“ и „Лукойл“ с цел оказване на натиск върху Москва за мирно споразумение с Украйна.
„Лукойл“ е по-силно засегната от ограниченията, като дейността ѝ в чужбина – от Ирак до Финландия – е разстроена. Компанията има срок до 13 декември да продаде международните си активи, но според източници е поискала удължаване.
Според източници плащане чрез акции може да ускори процеса, тъй като санкциите забраняват парични преводи към „Лукойл“. Преди войната западни инвеститори държаха над една четвърт от корпорацията, чиято пазарна стойност днес е приблизително 50 млрд. долара.
Ако предложението бъде прието, Боели и Allied ще се опитат да продадат задграничните активи на енергийни компании. Потенциалните купувачи трябва да договорят сделките както с „Лукойл“, така и с Министерството на финансите на САЩ.
Xtellus възниква през 2018 г. след откупуване на американските операции на VTB Capital. До 2022 г. акциите на „Лукойл“ бяха част от ключови международни индекси, но FTSE Russell и MSCI ги премахнаха през март 2022 г. след руското нахлуване в Украйна.
Европейската комисия /ЕК/ приветства постигнатото снощи предварително политическо споразумение между Европейския парламент и държавите членки на ЕС за водещата цел и изменението на законодателния акт в областта на климата. Сделката включва възможността за използване на висококачествени международни кредити, за да се постигне намаление на емисиите на парникови газове с 90% до 2040 г. в сравнение с равнищата от 1990 г., с подходящ принос до 5%.
Договорената цел осигурява сигурност за инвеститорите и предприятията, за да се даде тласък на чистия преход, конкурентоспособността на промишлеността, енергийната сигурност и независимостта на ЕС.
Съзаконодателите въведоха оценка на всеки две години за изпълнението на междинните цели, за да се вземат предвид най-новите научни доказателства, технологичното развитие и конкурентоспособността на ЕС в световен мащаб.
В четвъртък стана ясно, че сръбският наркобос Сретен Йосич, известен като Йоца Амстердам, е освободен условно след решение на Апелативния съд в Белград, съобщава изданието „Danas“, цитирано от „News.bg“. Според официалното съобщение на съда решението е взето на 10 декември 2025 г.
Апелативната инстанция е уважила жалбата на защитата и е изменила първоинстанционното решение, постановявайки Йосич да бъде условно освободен от неизтърпяната част от 15-годишната му присъда. Разпоредено е той да бъде пуснат незабавно, като максималният срок на условното освобождаване може да продължи до 28 февруари 2026 г.
Съдът е приел, че са налице всички законови предпоставки за освобождаване и че може основателно да се очаква Йосич да спазва закона и да не извърши ново престъпление до края на присъдата.
Адвокатът му е подал молба за условно освобождаване до Висшия съд в Белград през септември, но тя е била отхвърлена. След последвалата жалба Апелативният съд е взел противоположно решение и е позволил освобождаването.
В четвъртък германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че най-новият проект на мирен план за Украйна е бил представен на президента на САЩ Доналд Тръмп – включително предложение за териториални отстъпки, които Киев може да е готов да направи. Но Мерц подчерта, че териториалният казус е „въпрос, на който трябва да отговорят предимно украинският президент и украинският народ“.
„Заявихме това ясно и на президента Тръмп“, посочи Мерц, цитиран от „BBC“.
През последните седмици европейските лидери работиха в тясно сътрудничество с Украйна, за да изготвят нова версия на мирния план, който да отговаря на интересите и опасенията на Киев.
Изглежда, че Тръмп се е разочаровал от сложния въпрос за суверенитета над окупираните от Русия украински територии. Тъй като екипът му по преговори е работил в тясно сътрудничество с Москва, европейските съюзници на Киев се опасяват, че президентът на САЩ може евентуално да се опита да наложи на Украйна решение, ръководено от Русия.
Той добави, че в „конструктивния“ телефонен разговор с Тръмп в сряда, той, френският премиер Еманюел Макрон и британският премиер сър Киър Стармър са „ясно заявили“, че интересите на европейците също трябва да бъдат чути. От своя страна Тръмп заяви, че участниците са „обсъдили Украйна с доста силни думи“ и добави, че все още не е решил дали да присъства на среща в Европа.
„Не искаме да губим време“, каза той.
Украинският президент Володимир Зеленски отдавна сигнализира, че би бил готов да разговаря директно с Тръмп, за да обсъди спорните точки на сделката, но американският президент намекна, че всички въпроси трябва да бъдат изгладени, преди да може да се проведе подобна среща. Териториалният въпрос е един от най-трудните. Русия изисква Украйна да се изтегли изцяло от частите на източните Луганска и Донецка области, които все още държи – нещо, което Киев отказва да направи, както по принцип, така и защото се страхува, че това би позволило на Москва плацдарм за бъдещи нашествия.
„Нямаме законно право [да отстъпим територия] съгласно украинското законодателство, нашата конституция и международното право“, каза Зеленски по-рано тази седмица. „И нямаме никакво морално право.“
Зеленски ще проведе още разговори със съюзниците си днес, като съпредседател на коалицията на „доброволците“ заедно с Мерц, Макрон и Стармър. Въпреки че през последните няколко седмици се наблюдаваше трескава дипломатическа активност на високо ниво между американски, европейски и украински представители, с чести изявления от всички страни, Москва остана забележително мълчалива.
Всички коментари от Русия целят да затвърдят впечатлението, че Москва и Вашингтон са единодушни в надеждите си за условията на мирно споразумение. В четвъртък външният министър Сергей Лавров похвали Тръмп за опита му да посредничи за сделка и заяви, че неотдавнашната среща между Владимир Путин и американския пратеник Стив Уиткоф в Кремъл е „елиминирала“ „недоразуменията“, възникнали след срещата на върха между Тръмп и Путин в Аляска миналото лято. По това време Русия и САЩ се съгласиха, че Украйна трябва да се върне към статут на необвързана, неутрална и безядрена държава, заяви Лавров.
Министърът на външните работи също така отхвърли предложенията, че на Киев биха могли да бъдат предоставени гаранции за сигурност под формата на разположени чуждестранни войски в Украйна.
„Това е поредното завръщане към тъжната логика на така наречената мирна формула на Зеленски“, каза Лавров, добавяйки, че Москва е предала на САЩ „допълнителни“ предложения за колективна сигурност и че Русия е готова да даде правни гаранции да не атакува страни от НАТО или ЕС.
И все пак Киев и неговите европейски съюзници вярват, че без гаранции за сигурност всяко мирно споразумение може да бъде обезсмислено. Но тъй като Русия преди това е нарушавала споразуменията за прекратяване на огъня и примирие, нито Украйна, нито Европа вероятно ще приемат за чиста монета обещанията на Москва. През последните седмици европейски и украински представители настояват САЩ да се включат в гарантирането, че Киев няма да стане обект на подновени атаки.
По-рано тази седмица Зеленски заяви, че е готов да проведе избори, ако САЩ и европейските страни могат да гарантират сигурността на Украйна по време на гласуването. Петгодишният му мандат като президент трябваше да приключи през май 2024 г., но изборите в Украйна бяха преустановени, откакто беше обявено военно положение след пълномащабното нахлуване на Русия през февруари 2022 г.
Не за първи път, генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви в четвъртък, че твърде много от съюзниците на алианса не усещат неотложността на руската заплаха в Европа.
„Ние сме следващата цел на Русия“, предупреди той, добавяйки, че НАТО трябва да положи всички усилия, за да предотврати война, която би могла да бъде „от мащаба на войната, която нашите баби и дядовци и прадядовци са преживели“.
В петък президентите на Русия и Турция, Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган, се съгласиха, в разговор в Ашхабад, че опитите на Европа да вземе замразените руски активи биха довели до разрушаване на основите на международната финансова система. Разговора им бе цитиран от говорителя на Кремъл Дмитрий Песков, пише Tanjug, цитирано от „Фокус“.
Както той каза, освен че обсъдиха украинския въпрос, двамата лидери отбелязаха и че отношенията между Русия и Турция се развиват във всички области. Според РИА Новости, на срещата е присъствал и асистентът на руския президент Юрий Ушаков.
Припомняме, че Централната банка на Русия заведе дело в петък Арбитражния съд на Москва срещу белгийския депозитар Euroclear, където се съхраняват по-голямата част от руските активи.
Присъединете се към нашия Телеграм
Дискретното искане на ЕК разбуни София: България трябва ли да гарантира 1.2 млрд. евро?
