В Бургас отново се надига шум около добре познатия модел „замяна вместо обезщетение“. На пръв поглед – инициатива в полза на града. В действителност – подозренията растат: дали Общината няма да подари златен терен срещу съмнително оценен частен парцел? И дали зад благовидния мотив не стои поредната схема, за която някой ден пак „никой няма да носи отговорност“?
Какъв е казусът?
Става дума за замяна на общински имот в зона с рязко поскъпващи терени – южната част на ж.к. „Славейков“, където свободни парцели почти не останаха. Срещу него общината получава частен терен, който трябва да стане зелена площ. На хартия – всичко изглежда добре. Но само на хартия.
Още първият прочит на двете оценки отваря големи въпросителни. Защо два имота, предназначени за съпоставка, са оценявани по два напълно различни метода? Защо параметрите „възможно застрояване“ – най-съществените в подобни анализи – изобщо не са разгледани при частния имот? Случайност ли е… или удобство?
Показатели за застрояване – липсващата част от пъзела
Точно тук идва най-сериозният проблем. Според наличната информация частният имот допуска застрояване до 10 метра. Общинският – над 15 метра. Разликата е фундаментална. Тя влияе директно върху стойността, върху бъдещата икономическа възвращаемост, върху пазарната логика. И въпреки това в оценките сякаш не е отчетена.
Защо? Случайно пропускане или умишлено премълчаване?
Може ли терен с по-ниски показатели да „изравни“ стойността си с такъв, който позволява по-високо, по-плътно и по-доходно строителство?
Допълнителни съмнения идват от факта, че именно в тази част на града общината обмисля инфраструктурни и други обществени проекти. Ако бъдещите показатели за частния имот се окажат дори по-ниски, отколкото са сега, дали тогава няма да се окаже, че Общината „подарява“ имот със значително по-висок потенциал?
Съмнителен подбор на сравнителни имоти
Не по-малко обезпокоителен е подборът на парцелите, използвани за формиране на оценката на общинския терен. Вместо сравнение с поземлени имоти именно в южната част на ж.к. „Славейков“ – където цените вече гонят съвсем други нива – в анализа са включени терени от Северна промишлена зона, „Меден рудник“ и други места, известни с в пъти по-ниски стойности.
Резултатът?
Оценката за общинския терен излиза едва 667.30 евро/кв.м.
Според професионалисти на пазара – тя следва да е най-малко 1000 евро/кв.м.
Сходни въпросителни има и при определянето на продажните цени на ново строителство. В оценката попадат обяви за около 1500 евро/кв.м., докато реалните цени в района вече прехвърлят 1700 евро/кв.м.
Кой и защо е подбирал именно тези обяви?
И дали една „правилно избрана“ извадка не е достатъчна, за да се получи „правилният“ резултат?
Въпросът е прост:
Избира ли се по-неизгодната за бюджета схема?
Ако замяната се извърши без доплащане от частната страна, възможно ли е общината да загуби стотици хиляди – дори милиони? При текущата разлика в оценките общинският имот изглежда драстично подценен. А при алтернативния вариант – изплащане на 1.6 млн. лв. обезщетение и последващ търг – общината би могла да получи значително по-висока пазарна стойност.
Ще има ли реакция?
След всички тези въпросителни остава най-важният въпрос:
Това ли е поредната „добра инициатива“, зад която някой ще прикрие зле маскирана далавера?
Заменките в България имат дълга и тежка история. Обществото вече добре знае как изглежда сценарият: подценен общински имот, надценен частен, „договаряне в полза на гражданите“, а накрая – години наред загуби за бюджета и нулева отговорност.
Дали Бургас отново върви по тази пътека?
И ще видим ли този път прозрачност, или поредното „всичко е законно“?
Единственият начин да се избегне поредният скандал е пълна публичност на оценките, отговори на всички въпроси, които днес висят без отговор и най-после контролните институции да престанат да са безучастни наблюдатели.
Защото когато общинският интерес се превърне в разменна монета, обществената цена винаги е висока.
Присъединете се към нашия Телеграм
Разпоредено е премахването на корекцията на реката в „Елените“
