„Един от символите на българската природа, фолклор и национална идентичност е застрашен от загиване. Това e изводът, който може да се направи, ако се проследи развитието на сектора през последните две години.“
Така започва отворено писмо от председателя на браншова организация „Горски сектор“ и член на Националната браншова организация „Горско стопанство“ Тодор Димитров Топалов до медиите. Документът продължава по следния начин:
„Корупцията в горския сектор заплашва да срине един от най-важните отрасли на българската икономика – управлението и стопанисването на държавните гори. Корупцията в горския сектор заплашва да обезлюди високопланински райони, в който единствения поминък е дърводобива. Корупцията в горския сектор заплашва от загуба на хиляди работни места заети, както в дърводобива, така и в дървопреработката. Корупцията в горския сектор заплашва от бъдещото нарастване на огнените стихии през летните месеци. Корупцията в горския сектор заплашва от загуба на застрашени видове животни. Корупцията в горския сектор заплашва да промени съвременния ландшафт на България. Всичко това е вследствие на дългогодишна зависимост от политици и местни феодали.
Съмнителни практики и непрозрачни решения
През последните няколко години горския сектор е оставен на произвола на ширеща се корупция между етажите на горската администрация. Като се започне от начина на предлагане на дървесина, ценообразуването й и категоризирането на различните видове дървесина, контрола и опазването на горите та стигнем до липсата на кадрова политика.
Горската администрация е изключително раздута – изпълнителна агенция, държавни предприятия, държавни горски и ловни стопанства, лесозащитни станции и т.н. които до голяма степен са със смесени контролни функции с наличие на страшно много работещи пенсионери.
Пример: ТП ДГС Ивайловград и директорът, и заместник директорът са пенсионери.
На територията на едно Държавно предприятие съществуват между 30-50 Държавни горски/ловни стопанства с по един директор на заплата между 5-8 хил. лева и по няколко заместник директори, а редовите горски надзиратели са със заплата от порядъка на 1200-1600 лв. бруто. През последните години се наблюдава страхотно неспазване на нормативната уредба, регламентираща начина на ползване и управлението на горите.
Сериозни съмнения възникват и около начина, по който се отдава дървесина – както на физически, така и на юридически лица.
Според данни от сектора, две държавни горски стопанства са се превърнали в своеобразни „рекордьори“ по продадена дървесина по ценоразпис – в явно нарушение на действащата наредба за отдаване на дървесина. По този начин според наши изчисления само ТП ДГС Ивайловград е ощетило бюджета на ЮИДП с около 4 милиона лева, а да не говорим за едновременното получаване на пенсии и заплати.
Нарушения при търговията с дървесина
През последните две години се наблюдава страхотна пряка намеса от страна на Държавните горски предприятия на пазара на дървесина, не зачитайки господстващото си и монополно положение. Тези практики имат за цел:
- ограничаване на конкуренцията;
- фаворизиране на определени икономически оператори;
- ощетяване на държавния бюджет;
- изкривяване на пазара на дървесина;
- нарушаване на националното и европейското право.
Вече имаме и доказателства за това, как държавни горски стопанства пряко изнасят дървесина за заводи в съседни държави
Недопостими и навеждащи към съмнения в евентуални корупционни практики са своеволията на директорите на горските стопанства. Одобряват се ценоразписи ,които би следвало да представляват утвърдени целогодишни цени според категория и сортимент, както изисква законът. На практика обаче, в някои стопанства цените се определят по желание на директора, а не според нормативно утвърдения ред. Това отваря широко вратата за субективизъм, злоупотреби и нерегламентирани ползи.
Индустрията под натиск
Към момента в България работят три от четирите големи завода за преработка на дървесина, след като „Монди“ прекрати дейност миналата година. Тези предприятия преработват между 40 и 50% от годишното количество дървесина, използвано у нас.
Вместо да се стимулира прозрачен и устойчив сектор, нерегламентираните практики и липсата на контрол поставят под заплаха целия дървообработващ бранш – с тежки последици както за икономиката, така и за екологията на страната.
Екологична катастрофа
Особено тревожен е и начинът, по който се „решават“ проблемите със заболяванията по иглолистните насаждения, а напоследък и по широколистните гори. Вместо да се предприемат реални мерки за опазване и възстановяване на засегнатите територии, решенията често изглеждат съобразени повече с икономически интереси, отколкото с природозащитни приоритети.
Нещото, което се спестява на аудиторията е, че заради порочните практики по прикриване и не навременното усвояване на заболяла дървесина от биотични и абиотични фактори (Сфаеропсис сапинея, трихиминикоза,борова процесионка, корояди и пожари) сме на прага на екологична катастрофа.
Заключение
Секторът, който би трябвало да бъде пример за устойчиво управление на природните ресурси, днес е символ на непрозрачност и корупция. Ако не бъдат предприети спешни реформи и реален контрол върху държавните предприятия, българските гори рискуват да се превърнат не в национално богатство, а в национален позор.“
Присъединете се към нашия Телеграм
3/4 от българите одобряват забрана на социалните мрежи за деца под 15 г
