България проучва възможността да поиска изключение от американските санкции срещу „Лукойл“, които могат сериозно да засегнат рафинерията в Бургас. Това съобщава изданието „Politico“, цитирано от „Mediapool“, като подчертава, че подобно искане вече е било отхвърлено от президента Доналд Тръмп по отношение на унгарския му съюзник Виктор Орбан.
Според публикацията, българските власти се опасяват, че санкциите могат да предизвикат недостиг на горива и социално напрежение в страната. В същото време Българската петролна и газова асоциация твърди, че американските мерки няма да засегнат пряко рафинерията „Нефтохим“ и българския пазар.
Председателят на асоциацията Светослав Бенчев заявява пред „Mediapool“, че „Лукойл Нефтохим“ работи на загуба и не генерира финансови потоци към Русия. „По-скоро санкциите се отнасят за компании, които продават суров петрол“, обяснява Бенчев.
Санкциите, наложени от американското финансово министерство чрез департамента OFAC, засягат всички чуждестранни компании, в които „Лукойл“ или „Роснефт“ имат над 50% собственост.
Рафинерията в Бургас е отчела загуба от 107 млн. евро през 2024 г., след рекордна печалба година по-рано. Според експерти печалбата вероятно е пренасочвана към офисите на компанията във Виена и Швейцария, тъй като предприятието работи основно на ишлеме.
Енергийният експерт Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията /ЦИД/ призовава държавата да поеме контрол над рафинерията и да поиска временна отсрочка от санкциите, както направи Германия. Той предлага бизнесът на „Лукойл“ у нас да бъде продаден на стратегически западен инвеститор.
Германия вече получи шестмесечно изключение за своята рафинерия в Швед, но тя се управлява от държавата, а не от „Роснефт“.
Междувременно „Лукойл“ съобщи, че е постигнал споразумение с компанията „Гунвор“ за продажба на всички свои задгранични активи, засегнати от санкциите. Сделката обаче изисква одобрение от американското бюро OFAC.
Рафинерията в Бургас осигурява до 80% от горивото в България и има значително икономическо влияние върху страната. По данни за 2023 г. двете най-големи дружества на „Лукойл“ у нас са реализирали оборот над 15 млрд. лева – около 8% от БВП.
„Politico“ посочва, че кабинетът на Росен Желязков се тревожи от възможно изтегляне на банките, което може да доведе до блокиране на дейността на „Лукойл“ в България, недостиг на горива и политическа криза. Подобен сценарий би могъл да засили влиянието на президента Румен Радев.
Бившият министър на околната среда Юлиан Попов коментира, че правителството не е подготвено и няма кризисен план за излизането на „Лукойл“ от страната. Той също смята, че държавата трябва да поеме оперативния контрол над рафинерията с подкрепата на международен екип от експерти и юристи.
Присъединете се към нашия Телеграм
Икономист: Купувачът на активите на „Лукойл“ е основан от Тимченко – санкциониран многократно от САЩ
