Висшият съдебен съвет (ВСС) залага 18% увеличение на заплатите на магистратите и съдебните служители в проекта на бюджет за 2026 година, който ще бъде близо 1 милиард евро. Увеличението е изчислено според динамиката на средната заплата в бюджетната сфера през последните години.
Според разчетите, възнагражденията на някои съдии може да достигнат около 24 000 лева месечно, като размерите са обвързани със Закона за съдебната власт – основното възнаграждение на най-ниската длъжност трябва да е удвоеният размер на средната заплата в бюджетната сфера по данни на НСИ.
ВСС: увеличението не засяга кадровиците
По време на днешното извънредно заседание на Пленума на ВСС членовете му отрекоха твърденията, че изборните членове получават заплати от 20 000 лв. и че увеличението от 18% ще важи и за тях.
Правният експерт Иван Брегов и преподавателят по конституционно право проф. Пламен Киров коментираха решението на ВСС в ефира на „NOVA“. Брегов уточни, че 88% от бюджета на съдебната власт за следващата година са предвидени за заплати и допълнителни възнаграждения.
„Средната заплата на съдия, прокурор или следовател в момента е 8730 лв., без допълнителните четири бонуса и 5500 лв. годишно за облекло“, посочи той.
Той добави, че проблемът не е във високите възнаграждения, а в „раздутия щат“. В системата има 715 незаети щатни бройки, а за 2026 г. се предвиждат още около 150 нови конкурси.
„Липсва ефективен механизъм за отстраняване на членове на ВСС, които не изпълняват задълженията си“, каза Брегов.
Киров: ефективността на съдебната власт спада
Проф. Пламен Киров отбеляза, че качеството на работа в съдебната система намалява, въпреки високите заплати.
„Броят на приключените дела тази година ще бъде с 18% по-нисък, отколкото преди десет години“, посочи той.
Според него, дисбалансът в заплащането между магистратите и останалите в публичния сектор е драстичен:
„Един младши прокурор днес получава повече от професор по право преди пенсиониране.“
Той даде примери с продължителни дела като случая „Дебора“, който „все още е на стартова позиция“, както и с процеси за пътнотранспортни произшествия, които се влачат по 7–8 години.
Присъединете се към нашия Телеграм
Ще станат ли храните в България най-скъпи в ЕС след продажбата на „Лукойл“?
