Най-важното от света през измината седмица: Преговори САЩ-Украйна-Русия и ураганът Ерин

В периода 18–22 август 2025 г. дипломатическите усилия за постигане на мирно уреждане на войната в Украйна влязоха в решаваща фаза. Срещите в Белия дом, участието на САЩ и Европа, както и новите искания на Русия очертаха сложна картина от очаквания, надежди и напрежение.

18 август: Вашингтон събира световните лидери

Президентът на САЩ Доналд Тръмп прие в Белия дом украинския президент Володимир Зеленски и европейски лидери за обсъждане на пътища към прекратяване на войната. Дискусиите се фокусираха върху гаранции за сигурност, наподобяващи чл. 5 от НАТО, без Украйна да получава официално членство.

Зеленски заяви готовност за пряк диалог с руския президент Владимир Путин и изрази надежда рамката за сигурност да бъде финализирана в рамките на 10 дни. Тръмп подкрепи идеята и дори посочи възможност за тристранна среща, включваща самия него.

Русия обаче отказа незабавна среща между двамата президенти, настоявайки първо за изясняване на дневния ред.

19–20 август: Нови искания от Кремъл

През следващите дни руското външно министерство постави допълнителни условия. Сред тях – вето върху бъдещи гаранции за сигурност за Украйна и изискване Русия да бъде включена като гарант на всяко бъдещо споразумение. Тези предложения бяха отхвърлени както от САЩ, така и от Европейския съюз, което създаде ново напрежение в процеса.

21–22 август: Тръмп прави крачка назад

Към края на седмицата стана ясно, че Тръмп временно се отдръпва от активното посредничество. Според официални източници американският президент е решил първо да остави Путин и Зеленски да се срещнат двустранно, преди САЩ отново да влязат в преговорния процес.

Балансът на седмицата

Преговорите в периода 18–22 август очертаха контрастна динамика – от силната международна подкрепа за Украйна и надеждите за пробив, до твърдите нови условия на Русия и паузата, която САЩ решиха да си дадат. Въпреки напрежението, самият факт, че Зеленски и Путин са поставени на прага на възможна среща, поддържа надеждите за дипломатически пробив.

В периода 18–22 август 2025 г. ураганът „Ерин“ се прояви като значително силна стихия от Атлантическия сезон. Започнал като тропическа буря, „Ерин“ премина през експлозивна интензификация, достигайки категория 5, преди да отслабне и да се трансформира в по-тежка екстратропическа система.

• Ураганът започна като тропическа буря на 11 август и само четири дни по-късно – на 15 август – достигна категория  5, с ветрове до 160 mph и рекордно бързо засилване .

• През 16 август ураганът отслабна до категория 3, но впоследствие отново достигна категория 4, като разшири ареала си от тропически ветрове на стотици километри.

• Ураганът не докосна сушата директно, но се придвижваше близо до крайбрежието на САЩ, а силните му външни ленти доведоха до повърхностни неволи – бурни вълни, наводнения и времена, създаващи опасност за плажуващите.

Влияние по крайбрежията и мерки за безопасност

• Източното крайбрежие на САЩ:

  • Затваряне на плажове и обявяване на състояние на бедствие в окръзи като Dare (Северна Каролина), Hatteras Island и Ocracoke.

  • Силни вълни (до 20 фута), опасни рипови течения и спасителни операции – над 50 водни спасявания само в Северна Каролина.

  • Наводнения в Ню Джърси (Jersey Shore) – спасени 16 души от коли и 30 от ресторант.

• Ню Йорк и Масачузетс:

  • Затваряне на плажовете в Ню Йорк – включително Coney Island и Brighton Beach – поради вълни и опасни рипове.

  • Ерозия на плажовете в Нантъкет и силни ветрове до 50 mph.

• Възстановяване:

  • До 22 август ураганът „Ерин“ се превърна в пост-тропическа система, оттегляйки се в Атлантическия океан.

  • Плажовете в Ню Йорк и Северна Каролина бяха постепенно отворени за ограничен достъп, въпреки все още високите вълни.

Екологичен удар

• Проблем в защитените морски гнезда: На островите в Северна Каролина бурята разруши по-голямата част от гнездата на защитени морски костенурки (логерхед), особено на Topsail Island и Emerald Islend. Въпреки че дългосрочният ефект върху популацията е минимален, загубата е емоционално тежка за доброволците, които ги опазват.

Контекст на климатичните трендове

• Ураганът „Ерин“ потвърди глобалната тенденция за увеличаване на честотата на категория 5 ураганите – той е 11‑ият от 2016 г. насам — и този тренд корелира с затопляне на океанските води и климатични аномалии (El Niño, La Niña).

В периода 18–22 август 2025 г. ураганът „Ерин“ показа изключителна сила и несигурен характер — от експлозивна интензификация до урок за уязвимостта на крайбрежните екосистеми. Без пряк удар, щетите бяха ограничени — освен за природата, като морските костенурки — но истинскито предизвикателство беше новият стандарт за наблюдение и устойчивост пред лицето на интензивни стихии.

Стотици хиляди демонстранти изпълниха улиците на Тел Авив в неделя вечерта, настоявайки за незабавно прекратяване на войната в Газа и освобождаване на израелските заложници, съобщава „The Guardian“. Това е най-големият протест в Израел от началото на военния конфликт през октомври 2023 г.

Организаторите от „Форума на семействата на заложници и изчезнали лица“  изчисляват, че около 500 000 души са се събрали на „Площада на заложниците“ в центъра на Тел Авив. Хората скандираха:

„Върнете ги всички у дома! Спрете войната!“.

„Изискваме всеобхватно и постижимо споразумение и край на войната. Израелското правителство превърна една справедлива война в безсмислена“, заяви Ейнав Зангаукер, майка на пленен от „Хамас“ младеж.

Ден на национален натиск

Протестите обхванаха цялата страна и бяха придружени от обща стачка, която парализира обществения живот. Демонстранти блокираха ключови пътища, палеха гуми и влязоха в сблъсъци с полицията. Задържани са над 30 души.

Организаторите заявиха, че ще продължат натиска върху властите, като предупредиха:

„Ще затворим страната, докато заложниците не бъдат върнати.“

Разделено общество, натиск върху властта

Премиерът Бенямин Нетаняху обвини протестиращите, че „втвърдяват позицията на Хамас и забавят освобождаването на заложниците“. В същото време опозиционният лидер Бени Ганц упрекна правителството за „атакуване на семействата на заложниците“, докато не е успяло да ги освободи в продължение на почти две години.

Междувременно Египет обяви нови усилия за постигане на 60-дневно примирие, включващо размяна на заложници, след неуспешните преговори в Катар.

Хуманитарната цена на войната

Според министерството на здравеопазването в Газа, израелската офанзива е убила най-малко 61 000 души, предимно цивилни. Хиляди други остават под развалините или са загинали косвено от последиците на войната.

Ивицата Газа отново е в центъра на война, която далеч надхвърля рамките на военен конфликт, пише „BBC“. Това е война за самото оцеляване на палестинците – война, която свидетели и анализатори все по-често наричат с едно име: геноцид.

Гладът като оръжие

В инстаграм профила freedompalestina се събират истории, които документират систематичното унижение на хората в Газа. Един от разказите описва как Израел поставя пред тях два избора:

„Да останете и да гладувате. Или да тръгнете и да изчезнете.“

За 2,3 милиона души има едва четири пункта за раздаване на храна. В обикновен ден отворени са само два от тях – и то за 15 минути. Хората се блъскат в отчаян опит да грабнат парче хляб или купичка супа. Израелските войници откриват огън по тълпите, превръщайки глада в примка и унижението – в смъртоносна клопка.

Децата и затворниците – заложници на войната

Над 400 палестински деца са взети за заложници от Израел на Западния бряг. 3605 палестинци са държани без обвинения и присъди в израелски затвори. Дори при евентуално освобождаване на израелските пленници, премиерът Бенямин Нетаняху открито заявява:

„Ние ще продължим войната до победа.“

Това послание не оставя място за съмнение – животът на цивилните е превърнат в залог на безкрайна военна кампания.

Вяра под обстрел: мюсюлмани и християни рамо до рамо

Статия на „The Palestine Chronicle“ показва как духовната връзка между мюсюлмани и християни в Газа устоява дори пред лицето на разрушението.

Църквите и джамиите – убежища на надежда – стават мишени на израелските удари. Бомбардировките срещу църквата „Свети Порфирий“ и „Светото семейство“ отнемат десетки животи, включително на жени и деца.

Минарето на 1400-годишната джамия Омари е сринато. Израел оправдава ударите, твърдейки, че религиозните обекти били „терористични места“. Но свидетелите разказват: това е систематичен опит да се унищожи не само инфраструктурата, но и вярата на хората.

Хуманитарна катастрофа и световно бездействие

Над 1,9 милиона палестинци са разселени. Над 90% от домовете са разрушени или повредени. Здравната система е в колапс. Гладът е повсеместен. Според експерти на ООН, „в момента се реализира най-лошият сценарий на масов глад“.

И въпреки това, международната общност остава безмълвна. 194 държави наблюдават разрушението, но не правят нищо, за да го спрат.

Примирие или нова илюзия?

Според BBC, Хамас е приел последното предложение за прекратяване на огъня, предложено от Египет и Катар. То предвижда 60-дневно примирие и освобождаване на част от израелските заложници. Израел обаче настоява всички да бъдат върнати едновременно – условие, което прави сделката почти невъзможна.

Междувременно израелската армия засилва офанзивата си. Град Газа е пред пълна окупация, а хиляди цивилни бягат от новите удари.

Докато политическите игри се разгръщат, хората в Газа продължават да умират – от бомби, от глад, от безнадеждност.

Заключение: гласът на невидимите

Това не е просто военен конфликт. Това е систематично унищожение на народ.

„Нашите гласове не се чуват“ – казва едно от свидетелствата от Газа. Но именно тези гласове трябва да бъдат чути.

Докато светът мълчи, палестинците в Газа плащат цената на бездействието – с живота си.

До преди дни Бишнои беше спокойно село, сгушено сред зелените планини, с река, която минаваше спокойно през него. Но сутринта на 15 август водата се изля като лавина – носейки камъни, кал и бетон, съобщава „BBC“.

„Под всеки камък има къща. Хората търсят близките си под развалините“, казва местният жител Исрар Хан.

От 80–90 домакинства в селото, половината вече не съществуват, а останалите са необитаеми.

Бедствието в цифри

По данни на Провинциалната служба за управление на бедствия (PDMA) в цялата провинция са загинали 314 души, а 156 са ранени. Най-тежко пострадал е районът Бунер, с 217 жертви. В страната общо жертвите от мусонния сезон вече надхвърлят 500 души, а още стотици са в неизвестност.

Сватба, превърната в трагедия

Сред жертвите са и десетки хора, събрали се в къща за сватбено тържество. Семейства изчезват за секунди. Местен жител посочва руините на дом, в който са живели 20 души:

„Осемнадесет от тях вече ги няма.“

Оцелелите са в шок и често неспособни дори да говорят – единственият им отговор са сълзи.

Мусоните и климатичната криза

Южна Азия получава три четвърти от годишните си валежи по време на мусоните. Но глобалното затопляне променя този цикъл. Учените посочват, че бързото топене на ледниците прави планинските райони изключително уязвими на свлачища и наводнения. В Пакистан тези процеси вече са смъртоносна реалност.

Истории на спасение и загуба

В долината Сват директорът на училище спасява живота на 900 ученици, като нарежда незабавна евакуация минути преди водата да погълне сградата. Но други семейства не успяват да избягат. Абдул Салам от Пенджаб губи съпругата си и трите си деца.

„Набирах телефона им като луд, но никой не отговори“, споделя той.

Търсенето продължава

Спасителните екипи, армията и доброволци разчистват кал и камъни, за да намерят телата на изчезналите. По пазарите на Бунер водата е достигнала трети етаж на сградите. Разрушени магазини, автомобили, покрити със захар и дрехи, затънали в кал – това е новата реалност.

„Водата беше толкова силна, че не пощади никого“, казва Асрар Хан.

Заключение: сигнал за бъдещето

Наводненията в северен Пакистан не са просто природно бедствие. Те са предупреждение за уязвимостта на цели региони пред климатичните промени.

Докато оцелелите в Бишнои и други села продължават да търсят близките си, въпросът остава: колко още трагедии са нужни, за да се предприемат реални действия срещу климатичната криза?

Израелската армия съобщи, че мобилизира около 60 000 резервисти в навечерието на планирана наземна офанзива за превземане и окупиране на целия град Газа. Очаква се войските да започнат служба през септември, като основната тежест на операцията ще падне върху действащите военни.

Военни части вече оперират в районите Зейтун и Джабалия като част от подготовката за офанзивата, одобрена от министъра на отбраната Израел Кац. Планът ще бъде разгледан от кабинета по сигурността по-късно тази седмица. Според информацията пет дивизии ще участват в действията.