През изминалата седмица „Аерофлот“ – националният превозвач на Руската федерация – стана жертва на една от най-опустошителните кибератаки досега, извършена от украински и беларуски хакери. Тя е била мотивирана от войната в Украйна и е израз на дигитален отпор срещу Кремъл.
Унищожени са ключови сървъри и компютри, източени са лични данни на пътници и служители, а щетите за компанията се изчисляват в милиони. По оценки, възстановяването на инфраструктурата ще отнеме месеци.
Хакерите успели да се задържат в мрежата на „Аерофлот“ в продължение на година, без да бъдат засечени – симптоматичен провал на мониторинга и системите за откриване на пробиви. Божанов описа методичното придвижване на атакуващите – „крачка по крачка все по-навътре“, за да постигнат максимален ефект.
Над 5000 случая на вируса чикунгуня са регистрирани в Китай, като само за седмица в провинция Гуандун са установени нови 2800 инфекции. Епидемията се разраства с притеснителна скорост. В град Фухан, част от същата провинция, са отчетени близо 2700 заразени – почти всички нови случаи в региона. В столицата Гуанджоу заразените са 65, но тенденцията тревожи здравните власти не само в Китай, но и по света.
Американските центрове за контрол и превенция на заболяванията (CDC) издадоха предупреждение от втора степен за пътуващите до Китай – на четиристепенна скала това означава: „вземете допълнителни предпазни мерки“.
Опитите за споразумение между Израел и Хамас относно освобождаването на заложници и прекратяване на огъня в Ивицата Газа се намират в застой, съобщи в понеделник „CNN“. Израелският премиер Бенямин Нетаняху се подготвя да поиска от кабинета по сигурността одобрение за пълно военно завладяване на територията. Според източници, цитирани от Ynet, позицията му е недвусмислена:
„Жребият е хвърлен – отиваме за пълно завладяване.“
Вътрешната опозиция не липсва. Армейското ръководство изразява съпротива срещу разширяване на операциите в райони, където има заложници, тъй като това ги поставя в още по-голям риск. Израелски майки на военнослужещи също предупредиха, че действията на правителството може да са фатални и за войниците, и за заложниците.
Противоречията не спират на национално ниво. Посланикът на президента Тръмп за Близкия изток, Стив Уиткоф, посочи в среща с роднини на заложници, че разширяване на войната не е целта. По думите му, САЩ залагат на подход „всичко или нищо“ – завръщане на всички 50 заложници и край на войната.
Огромен горски пожар, разпрострял се в националния парк Лос Падрес, заплаши на 5 август стотици домове в централна Калифорния и рани най-малко трима души, предава „Асошиейтед прес“. Стихията, известна като пожарът Гифорд, е изпепелила над 260 квадратни километра в крайбрежните окръзи Санта Барбара и Сан Луис Обиспо.
Един шофьор е бил хоспитализиран с тежки изгаряния, след като автомобилът му е бил застигнат от пламъци. Двама договорни служители, подпомагащи пожарникарите, са били ранени при преобръщане на техния високопроходим автомобил, съобщи Флеминг Бертелсън от Американската служба по горите.
Огънят заплашва около 450 сгради и е наложил пълно затваряне на магистрала 166 източно от Санта Мария – град с над 100 000 души население. Фермерите спешно евакуират добитъка си, докато въздушни екипи продължават да хвърлят вода върху настъпващите пламъци.
Районът, на около 150 км от Лос Анджелис, е известен с винопроизводството си и се отличава с хълмисти терени, дъбови гори и гъсти храсти – всички изключително уязвими на огън.
В исторически момент за американската космическа политика, НАСА ще обяви ускорени планове за първия ядрен реактор на Луната, научи „POLITICO“ от вътрешни документи. Очаква се министърът на транспорта Шон Дъфи, който временно оглавява агенцията, да обяви проекта в рамките на седмицата.
„Става въпрос за спечелване на втората космическа надпревара“, заявява високопоставен служител на NASA.
Новата директива разпорежда събиране на предложения от индустрията за 100-киловатов реактор, който да бъде въведен в експлоатация до 2030 г. Очаква се това да гарантира енергийна автономност за бъдещи мисии и бази, в условия на нарастваща конкуренция от Китай и Русия.
NASA вече е финансирала предварителни разработки за 40-киловатен реактор, но новата инициатива значително ускорява графика. Документите предупреждават, че ако друга държава изпревари САЩ и инсталира реактор на Луната, тя може да „обяви зона за ограничен достъп“ – геополитически ход с дълбоки последици. Директивата изисква агенцията да назначи ръководител на проекта и да получи отговори от индустрията в рамките на 60 дни.
Паралелно с лунната инициатива, NASA ще ускори плановете за замяна на Международната космическа станция (МКС) с търговски управлявани станции. Очаква се агенцията да възложи договори на поне две компании до шест месеца след официалната покана за предложения. Сегашната МКС страда от сериозни технически проблеми. Ако САЩ не осигурят приемник навреме, само Китай ще остане с постоянно обитавана станция в орбита.
Доналд Тръмп загуби търпение. Бившият президент на САЩ обяви, че ще наложи нови мита срещу Индия в рамките на 24 часа, защото страната продължава да купува руски петрол – ход, който той определя като „подкрепа за военната машина на Путин“, пише „CNN“.
С това Тръмп отправи директно предизвикателство към премиера Нарендра Моди, с когото доскоро публично демонстрираше приятелски отношения. Сега обаче нарастващият енергиен и геополитически натиск поставя Делхи в центъра на глобална дилема.
В интервю за CNBC и публикация в Truth Social, Тръмп обвини Индия, че купува най-много руски енергоизточници заедно с Китай, въпреки че „всички искат Русия да спре убийствата в Украйна“. Преди броени дни той вече обяви минимум 25% мито върху индийски стоки. Сега предупреждава за още по-строги мерки.
С нарастващото население от над 1,4 милиарда души, Индия е третият по големина потребител на петрол в света и няма как лесно да се откаже от най-евтиния източник на гориво.
Американският специален пратеник Стив Уиткоф проведе среща с руския президент Владимир Путин в Кремъл в сряда, на фона на усилващия се натиск от Вашингтон за прекратяване на войната в Украйна, пише „BBC“. Срещата идва броени дни преди крайния срок, поставен от американския президент Доналд Тръмп, Русия да се съгласи на примирие или да бъде изправена пред тежки нови санкции.
Според източници от руските медии, Уиткоф и Путин са разговаряли в официална зала, а снимки показват двамата да се ръкуват с усмивки в богато украсена зала — поредна среща между тях, след няколко предходни визити.
Тръмп, който обеща бързо уреждане на конфликта още преди да встъпи в длъжност, не крие разочарованието си от липсата на напредък. „Мислехме, че сме уреждали войната многократно, а после президентът Путин излиза и започва да изстрелва ракети по някой град като Киев“, заяви той миналия месец.
САЩ предупреждават, че Русия може да бъде подложена не само на нови преки санкции, но и на вторични – насочени към страни и компании, които продължават да търгуват с Москва.
От четвъртък световната търговия навлезе в нова ера – на митническата доминация на Тръмп, пише „BBC“. С един пост в социалните мрежи бившият президент официално стартира най-агресивната митническа кампания в съвременната история каза:
„Е ПОЛУНОЩ!!! МИЛИАРДИ ДОЛАРИ ОТ МИТА СЕГА ПРИСТИГАТ В САЩ!“
Над 90 държави бяха обхванати от внезапно ревизирания списък с вносни тарифи. От Югоизточна Азия до Южна Америка – мита между 20% и 100% засегнаха стоки като полупроводници, суровини, електроника и петрол. Особено чувствителен бе ударът по Индия, която получи 50% мито – ход, очевидно насочен срещу вноса ѝ на руски петрол. Ню Делхи определи стъпката като „нечестна, необоснована и неразумна“.
Световният пазар на чипове бе разтърсен от новината, че Тръмп налага 100% мито върху чуждестранни полупроводници – мярка, която би могла да парализира технологични вериги. Изключения бяха направени само за компании с дълбоки инвестиции в САЩ – сред тях TSMC, Samsung и SK Hynix, чиито позиции временно се стабилизираха.
Новата руска офанзива в Херсон е не само военна кампания – тя е психологическа атака, съчетана с тактически натиск върху цивилното население, съобщава „CNN“. Докато президентът Владимир Путин фокусира силите си върху южния град, руските дронове сеят паника и разрушение по улиците, дори когато хуманитарни коридори се опитват да спасят най-уязвимите.
Масивен руски въздушен удар повреди основен мост, свързващ остров Корабел с Херсон. Разцепването на града на две е не просто логистичен ход – то е и стратегически натиск. Над 1800 цивилни започнаха да се евакуират, докато руските дронове „свистяха“ наоколо, сякаш маркираха територия, дори без да стрелят.
„От сутринта бомбардират много силно… Кога ще свърши това? Полудяваме!“ – казва Надия, 78-годишна жителка на Корабел, докато я извозват в брониран микробус.
Спасителите съобщават, че през последните дни дроновите удари са намалели, но видеозаписи от сряда доказват – ударите се подновяват в близост до моста, а също и до предполагаеми украински позиции.
Израелският кабинет по сигурността одобри план за превземане на град Газа като част от по-широка стратегия за „разгромяване на Хамас“, съобщава „CNN“. Решението предизвика бурна международна реакция и засили напрежението в региона.
Съгласно приетото от кабинета решение, операцията ще протече на няколко фази. Първата предвижда евакуация на град Газа и разширяване на хуманитарната помощ извън зоните на бойни действия. Крайната цел на тази фаза е поставена за 7 октомври 2025 г. – датата, която отбелязва втората годишнина от атаката на Хамас срещу Израел, предизвикала настоящата война.
Планът включва израелски контрол над град Газа и създаване на нова гражданска администрация, различна от Хамас и Палестинската автономия. Според източници, операцията ще продължи до пет месеца и ще включва принудителна евакуация на близо половината от населението на територията.
Решението срещна отпор дори в Израел. Шефът на армията Еял Замир е изразил загриженост за влошаването на хуманитарната ситуация, съдбата на заложниците и международните последици. Неговото предложение за по-ограничена операция е било отхвърлено от кабинета с аргумента, че то няма да доведе до победа над Хамас или освобождаване на заложници.
Лидерът на израелската опозиция Яир Лапид също критикува плана, като го нарече „напълно противоположен на позицията на военните и отбранителните структури“.
Европейският съюз планира пълно прекратяване на вноса на руски газ до края на 2027 г. като част от усилията си да ограничи енергийната зависимост от Кремъл, предава „POLITICO“. Но Турция – ключова транзитна страна на границата на ЕС – отказва да се включи в инициативата, отваряйки потенциална „вратичка“, през която руският газ може да продължи да навлиза в Европа дори след въвеждането на забраната.
В изявление до POLITICO турското външно министерство заяви, че не подкрепя едностранни санкции и прилага само онези, одобрени от Съвета за сигурност на ООН. По тази причина Турция няма да участва в усилията за ограничаване на руския газ, което поставя под съмнение ефективността на новите регулации на ЕС.
Брюксел възнамерява да въведе по-строг мониторинг на газовите доставки, включително изисквания към вносителите да предоставят документи, доказващи произхода на горивото. Но в реалността проследяването на природен газ е изключително трудно – молекулите не носят етикет за произход, а договорите за доставка често са поверителни и включват множество посредници.
Турция не е член на ЕС и не е юридически обвързана с новите изисквания. Това означава, че ако не предостави необходимата информация, е почти невъзможно да се определи дали руският газ достига до пазара на ЕС чрез нейна територия.
Присъединете се към нашия Телеграм
Путин и Тръмп: „Мирният план“, който мирише на политически театър
