Проектът за тунел под връх Шипка е сред най-дълго обещаваните транспортни връзки в българската история. Въпреки поредните уверения от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, изграждането му отново буксува между екологични съгласувания, планове на хартия и политически витрини.
Проблем: Планини от обещания, тунел – нито един метър
Отговорът на министър Иван Иванов до депутата Богомил Петков разкрива безпощадната административна реалност на един уж приоритетен инфраструктурен проект. Макар още през 2022 г. да са подписани договори за инженеринг и надзор, и през лятото на 2025 г. държавата все още не разполага с разрешение за строеж за първия участък. Други участъци дори нямат завършена проектна документация.
Проектът се движи на порции: малки парчета трасета, бавни съгласувания с Министерството на околната среда и водите, Басейнова дирекция „Дунавски район“, Министерството на културата. Всяка процедура – бавна и под въпрос. Според министъра, тепърва ще се иска разрешение от МРРБ и едва „тогава ще може да стартира строителството“. Никакъв график, никаква сигурност, никаква първа копка.
Как се размиват 128 години усилия?
Идеята за тунел под Шипка е толкова стара, че предхожда дори първата световна война. Още през 1897 г. Деветото Народно събрание гласува закон за трансбалканска железопътна линия през Шипка. Век по-късно – през 1994 г. – е направен международен търг, но политическата нестабилност го саботира. През 1999 г. японски фонд е готов да финансира проекта, но парите потъват в софийското метро.
През 2006 г. се правят предпроектни проучвания по програма ИСПА. Следват 15 години на нищоправене. Едва през 2022 г. се подписва договор за строителство. Но реално, дори към 2025 г. няма нито един изкопан метър.
„Приключват се съгласувателни процедури“ – това е изразът, който подменя реалния напредък с евфемизъм.
Има готови проекти, които се преработват. Има обсъждания, които се отлагат. Има трасета, които „се проектират“. Има обещания, които се повтарят като заучен рефрен. Няма обаче реални действия на терен.
Призив: Край на политическия туризъм – време за работа
Как може тунел от 3 километра, планиран още от царско време, да не бъде построен в продължение на 128 години? Как е възможно проект, обявяван за приоритетен от всички правителства от 1990 г. насам, да е все още в етап на „одобрение на ПУП“?
Тунелът под Шипка не е лукс, а необходимост. Той е част от основната трансевропейска транспортна мрежа, ключова връзка между Северна и Южна България. Забавянето му има икономическа, социална и стратегическа цена. Пропускаме инвестиции. Затрудняваме логистиката. Оставяме Габрово и Казанлък откъснати. Убийственият трафик през прохода остава.
Призовават се МРРБ, АПИ и цялото правителство: край на симулацията. Гражданите не искат нови ПУП-ове, а тунел. Не искат „съгласувателни процедури“, а реално строителство. Време е за конкретен план с ясен срок, точна дата за първа копка и график с гаранции. И този път – без политически фанфари.
Целият отговор без редакторска намеса
„УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПЕТКОВ,
За повишаване безопасността на движението и подобряване свързаността между Северна и Южна България, Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) работи по подготовката и изграждането на няколко тунелни съоръжения, сред които и тунелът под връх „Шипка“, обект на запитването. В тази връзка Ви предоставям исканата информация относно напредъка по изпълнението на проекта:
За изграждането на обект „Обход на гр. Габрово от км 20+124,50 до км 30+673,48, включително тунел под връх Шипка“, през юни 2022 г. Агенцията е сключила договори за инженеринг (изготвяне на технически проект и строителство) и за строителен надзор.
С оглед изискването в Решението по ОВОС в Природен парк „Българка“ да не се изграждат спомагателни пътища за обслужване на строителството, приоритетно е изготвен технически проект за участъка от км 20+124,50 до км 22+700, попадащ в обхвата на одобрения Подробен устройствен план – Парцеларен план (ПУП – ПП). На 24.04.2025 г. е проведено заседание на Експертен технико-икономически съвет към АПИ за разглеждане на изготвения технически проект, който е приет със забележки. На 14.05.25 г. изпълнителят е представил коригиран проект, който към момента се съгласува със съответните административни структури – Министерството на околната среда и водите, Басейнова дирекция „Дунавски район“ и Министерството на културата.
След приключване на всички съгласувателни процедури, проектът ще бъде внесен от АПИ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството за одобрение и издаване на разрешение за строеж и ще може да стартира изпълнението на строително-монтажните работи за участъка.
За участъка от км 22+700 до км 27+680, който излиза извън обхвата на одобрения ПУП – ПП, има разработен и представен в АПИ технически проект. Към момента се работи по проектната документация за участъка от км 27+680 до км 30+673,48, като се предвижда разработката да бъде завършена до края на тази година. След приключване на всички екологични, отчуждителни и съгласувателни процедури за участъка от км 22+700 до км 30+673,48, ще може да стартира изпълнението на строително-монтажните работи на обекта.
Проектът значително ще се улесни и намали времето за пътуване по направлението от Северна към Южна България, на територията на областите Габрово и Стара Загора. Трасето е част от основната транс-европейска транспортна мрежа на територията на Република България, по направлението Букурещ – Русе – Димитровград – Александруполис.“
Присъединете се към нашия Телеграм
