Един подпис, милиарди последствия
В шотландския голф курорт на Доналд Тръмп бе сключена търговска сделка между ЕС и САЩ, представена като „стратегическа победа“. На практика тя изглежда като пълзящо отстъпление. Сделката предвижда ЕС да приеме 15% мита върху огромна част от износа си към Америка – тежест, която ще бъде усетена от икономиките на всички страни в Съюза, но в замяна почти няма реални ползи.
Единственият ясно защитен сектор е автомобилната индустрия – по-точно германската. САЩ намаляват митата върху европейски автомобили до базовите 15%, а ЕС изцяло премахва митата върху вносните американски коли. Така се създава конкурентно предимство за износителите от Германия, докато страни с различен икономически профил – като България, Португалия, Румъния или Ирландия – понасят негативите без компенсация.
Оръжия, енергия, инвестиции – кой всъщност печели?
В сделката са заложени и мащабни ангажименти:
-
750 млрд. долара за внос на американска енергия – непостижима и икономически съмнителна цел, която ще натовари европейските бюджети.
-
600 млрд. долара инвестиции от ЕС в САЩ, обещание без реална юридическа тежест, но с ясни последици за изтичане на капитал.
-
Покупки на оръжие, които макар да не са официализирани, се представят от Тръмп като част от договореното.
По всички тези точки липсва ясно изразена защита на интересите на по-малките и уязвими икономики в ЕС.
Фарма, храни, технологии: Разминавания, загуби и мълчание
Във фармацевтичния сектор липсва категоричност – Фон дер Лайен твърди, че лекарствата са включени в сделката с нулеви мита, а Тръмп отрича. В същото време именно Ирландия и Дания – страни с мощен фармацевтичен износ – реагираха остро, определяйки споразумението като „капитулация“.
Подобна несигурност тегне и над селското стопанство и хранителния сектор. Част от американските стоки ще бъдат облекчени от мита, но липсва прозрачност кои точно. ЕС отстъпва и при технологиите – поема ангажимент за покупки на американски чипове, без да защити цифровия си суверенитет.
Плаща ли цяла Европа за износа на германски коли?
Според редица анализи, включително от Capital Economics, сделката може да доведе до спад на БВП на ЕС с до 0,5%, докато десетки милиарди ще влязат в американската хазна чрез новите мита.
Германските автомобилни концерни си отдъхват – износът им е спасен. Но други индустрии губят достъп, възможности и сигурност. Работни места се преместват отвъд Атлантика. Европейските данъкоплатци – от София до Талин – поемат сметката.
Унизителна сделка с благодарност
„Европа прие най-лошата възможна сделка – и каза ‘Благодаря’“, коментира икономистът Атанас Пеканов. „Сделката е унизителна и срамна за Европейската комисия и Урсула фон дер Лайен“, добави той.
Дори унгарският премиер Виктор Орбан я нарече „по-лоша от британската“ и саркастично обяви, че „Тръмп изяде Урсула за закуска“.
Европа без кауза?
Търговското споразумение напомня горчивата истина – вместо съюз от солидарни икономики, ЕС все по-често изглежда като арена, в която силните диктуват условията, а слабите плащат цената.
Трудно е да се приеме, че в момент на глобално пренареждане на пазарите, Европа доброволно абдикира от възможността да въведе данък върху дигиталните гиганти или да защити собствената си енергийна сигурност.
Вместо това: нови тежести, нови зависимости, ново разочарование.
Присъединете се към нашия Телеграм
