На 8 юли 2025 г. България получи окончателното зелено светлина за присъединяване към еврозоната – Съветът на Европейския съюз и Европейският парламент утвърдиха решението страната да стане 21-вият член на валутния съюз от 1 януари 2026 г. С това символично приключва един дълъг и изпълнен с препятствия път, започнал още при влизането на България в ЕС през 2007 г.
Фиксираният обменен курс е потвърден: 1 евро ще се обменя за 1.95583 лева – същият курс, по който левът е вързан към еврото от въвеждането на валутния борд през 1997 г. Това гарантира, че преминаването към новата валута няма да доведе до внезапни сътресения в икономиката или покупателната способност на домакинствата, уверяват от ЕЦБ и българското правителство.
Одобрението идва след серия от положителни доклади и изпълнение на маастрихтските критерии за инфлация, дефицит и дълг. Институциите в Брюксел отчетоха усилията на България за стабилна фискална политика и структурни реформи, въпреки предизвикателствата от последните години, включително политическа нестабилност и инфлационен натиск.
Очаква се в следващите месеци да започне масова информационна кампания сред гражданите и бизнеса, както и подготовка за физическото въвеждане на евробанкнотите и монетите. Преходният период ще гарантира, че всички разплащания ще могат да се извършват и в лева, и в евро поне през първите седмици на новата 2026 година.
На 8 юли 2025 г. вечерта кметът на Варна, Благомир Коцев, бе задържан по подозрения за участие в организирана престъпна група. С него бяха арестувани и двама общински съветници от „Продължаваме промяната“ – Йордан Кателиев и Николай Стефанов, както и варненският бизнесмен Ивайло Маринов. Според прокуратурата, групата е действала между юли и ноември 2024 г., като е изнудвала фирма, включително с искане на 15% комисионна от обществена поръчка за доставка на храна на стойност 1.5 млн. лева.
Сред останалите задържани са бившият шеф на общинско предприятие във Варна, сътрудник от кметския екип и свързани с тях лица от местния бизнес. Те са обвинени в подпомагане на схемата чрез манипулиране на документи, оказване на натиск върху участници в обществени поръчки и участие в разпределение на „процентите“ от изнудвания. Разследването твърди, че групата е действала координирано, с използване на служебни позиции и политическо влияние.
Разследването бе проведено от Софийската градска прокуратура и Комисията за противодействие на корупцията, която добави в материалите лице с парламентарен имунитет, с което делото бе изтеглено в София. Адвокат Христо Ралчев и съпартиецът му Асен Василев обявиха ареста за „политическа репресия“, а в София и Варна се организират протести в подкрепа на Коцев и арестуваните съветници.
На 11 юли Софийският градски съд отказа да приеме като доказателство анонимен запис, предложен от прокуратурата, но все пак наложи мярка за неотклонение „задържане под стража“ на Коцев. Общинската администрация във Варна заяви, че институционалният натиск срещу кметския екип подкопава доверието в местното самоуправление и предупреди, че ще сезира европейски институции за политически натиск под прикритието на разследване.
На 9 юли 2025 г. Комисията за противодействие на корупцията (КПК) и полицията предприеха специализирана акция в Министерството на енергетиката и в офисите на „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“. Служители нахлуха в сградите, изземвайки договори, вътрешна кореспонденция и документи, свързани с 13‑годишния газов договор с турската компания BOTAS.
В рамките на акцията членове на КПК разпита служители на високи позиции и членове на управителните органи на „Булгаргаз“. За изясняване на обстоятелствата по сделката бяха иззети и електронни носители, които се очаква да съдържат ключови комуникации от преговорите.
Операцията е част от по-широка прокурорска акция, водена от Софийската градска прокуратура, с цел установяване дали договорът е довел до щети за държавата. Действията са проведени след сигнали за липса на клаузи за редовен преговор и натрупване на плащания за неизползван капацитет, достигащи 600 млн. лв. към момента.
След акцията КПК обявява, че продължава събирането и проверката на доказателствата. Европейската комисия също следи случая с оглед евентуални нарушения на общоевропейските правила за конкуренция. Както и обискът в дома на бившия енергиен министър Росен Христов, действията на 9 юли целят да осветлят процеса на вземане на решения и да установят дали има корупционни практики при подписването на договора с Турция.
Дунав достигна критично ниски нива в българския участък на реката, създавайки сериозни затруднения за корабоплаването. Най-проблемните точки в момента са в районите около островите Белене и Батин, където плавателните съдове срещат трудности при преминаване заради плитчина на два прага. Това съобщиха от Изпълнителната агенция за проучване и поддържане на река Дунав (ИАППД).
„Основната причина е, че тази пролет не се наблюдава ясно изразено пролетно пълноводие“, заяви директорът на ИАППД – Русе, инж. Ивелин Занев в ефира на БНТ. По думите му това е резултат от необичайно слабите снеговалежи в Алпите през зимата и ниските количества валежи в цялата водосборна област на реката.
Ниското ниво на реката не е изолиран проблем за България – критичната ситуация се наблюдава по цялото протежение на Дунав, от Германия до устието при Черно море. В резултат на това ограниченията за газене на плавателни съдове към днешна дата са сведени до едва 2 метра, което значително ограничава товароносимостта на корабите и забавя търговския трафик.
Експертите предупреждават, че при липса на съществени валежи ситуацията може да се влоши още в следващите седмици. ИААПД извършва непрекъснат мониторинг и сигнализира корабоплавателите в реално време за условията в различните участъци.
Пониженото ниво на река Дунав в последните седмици не оказва влияние на нормалната работа на АЕЦ „Козлодуй” и изпълнението на производствения график, съобщиха от централата. Регистрираното на 4 юли 2025 г. при централата ниво е 21,5 м, с 53 см по-високо от измерените 20,97 м в края на лятото на 2003 г.
Ниските води на Дунав през летните месеци са повтарящ се феномен, но тази година ситуацията се оценява като особено тревожна заради глобалните климатични тенденции. Проблемът поставя на изпитание както речния транспорт, така и свързаните икономически дейности по поречието.
Министерството на туризма се самосезира след разпространение на видеоклипове в социалните мрежи, на които се вижда как две моторни превозни средства навлизат в зоната на пясъчната ивица на плаж „Паша дере“ край Варна. Сигналът предизвика незабавна съвместна проверка с ОДМВР-Варна, по разпореждане на министъра на туризма Мирослав Боршош.
При проверката са установени две превозни средства – едното с регистрация от Грузия, другото с български регистрационен номер. Собствениците им са съответно чуждестранен гражданин със статут на постоянно пребиваване в България и български гражданин от арменски произход.
На двамата нарушители са съставени актове за административно нарушение по чл. 17б, ал. 1 във връзка с чл. 30, ал. 3 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Предстои да им бъдат наложени глоби от по 1000 лева. Успоредно с това са започнати и проверки за евентуални хулигански прояви по чл. 325 от Наказателния кодекс.
Министър Боршош заяви категорично:
„Не можем да допуснем подобни безобразия на българските плажове. Всеки, който си мисли, че може безнаказано да нарушава правилата, ще получи ясен отговор – няма да го позволим. Плажовете не са ничия територия, а национално богатство, което ще защитаваме с цялата сила на закона.“
Той подчерта, че се изисква отговорно отношение към българските плажове и увери, че проверките ще продължат, а всяко нарушение ще бъде санкционирано стриктно в рамките на закона.
На заседание на 9 юли 2025 г., Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) реши, че Борислав Сарафов ще остане изпълняващ функциите главен прокурор и след 21 юли 2025 г. Решението бе взето на фона на текст от Закона за съдебната власт, който според някои тълкувания ограничава временното изпълнение на длъжността до шест месеца.
Въпросът беше повдигнат от члена на колегията Огнян Дамянов, който постави проблема с приложението на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ. Съгласно него, едно и също лице няма право да изпълнява функциите на главен прокурор временно за повече от шест месеца, независимо дали е имало прекъсвания. Тази разпоредба бе приета в началото на 2025 г. и влезе в сила на 21 януари.
Членовете на колегията приеха, че новата алинея не може да се прилага за висящи случаи, какъвто е този със Сарафов, назначен на 16 юни 2023 г. Аргументът им: липсва изрично предвидена обратна сила в закона.
Аналогично тълкуване може да бъде приложено и за временния председател на Върховния административен съд Георги Чолаков, който бе назначен на 12 ноември 2024 г. И тук възниква въпросът дали и Съдийската колегия на ВСС ще сподели същата правна логика на следващите си заседания.
Десетки студенти и кандидат-студенти се събраха днес на протест пред сградата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, за да изразят недоволството си от увеличението на таксите за платено обучение във висшите училища. Събитието събра млади хора от цялата страна, включително такива, които са пътували специално от други градове, за да се включат в демонстрацията.
„Обичаме си университета и затова искаме да останем в него“, сподели един от протестиращите, цитиран от агенция „Фокус“. Множеството скандираше „Искаме да учим!“, като протестът премина в атмосфера на солидарност и решимост.
Протестът идва на фона на прието днес на първо четене решение от Народното събрание: таксите за платено обучение да не се увеличават. Въпреки това студентите остават скептични, тъй като решението все още не е окончателно и не обхваща вече обявените промени в някои университети.
Според министъра на образованието Красимир Вълчев, увеличението на таксите се дължи на по-голямото държавно финансиране. По думите му това е довело до парадоксална ситуация: университетите у нас стават „неконкурентни“ спрямо тези в съседни държави, въпреки че получават повече пари от бюджета. Тази логика обаче не убеди протестиращите, които подчертаха, че не желаят образованието да се превръща в стока, достъпна само за богатите.
Протестиращите настояват за по-справедлива политика в образованието и запазване на достъпа до висше образование за млади хора от всички социални групи. Те призоваха не само за отмяна на увеличението на таксите, но и за трайна стратегия за стабилно и достъпно университетско образование в България.
На 9 юли 2025 г., около 17:40 ч., попфолк певицата Дебора предизвика катастрофа на обходния път край Поморие, докато управлява личния си автомобил с 3.14 промила алкохол в кръвта. В колата е пътувал и 6-годишният ѝ син. При опит за изпреварване Дебора губи контрол над „Фолксваген Артеон“, удря се в мантинела, а след това блъска друг автомобил с молдовска регистрация, в който се е возело семейство с 2-годишно дете. За щастие няма тежко пострадали, но са нанесени сериозни материални щети.
Полицията извършва алкохолен тест с дрегер на място, който показва 3.14 промила. По-късно кръвната проба потвърждава наличие на 2.93 промила. Пробата за наркотични вещества е отрицателна. Дебора е задържана първоначално за 24 часа в РУ-Поморие, а шофьорската ѝ книжка е временно отнета.
На 11 юли Районният съд в Поморие наложи постоянна мярка „задържане под стража“. В мотивите си съдът посочва високата обществена опасност на деянието, извършено в изпитателния срок от предишна условна присъда за идентично нарушение – шофиране в нетрезво състояние. Това е третото подобно провинение на певицата за последните две години, което според магистратите налага най-строгата мярка.
Адвокатът на Дебора пледира за по-лека мярка, като заяви, че тя е била в адекватно състояние и съжалява за случилото се. Съдът обаче прие позицията на прокуратурата, че има реална опасност от рецидив. Дебора остава в бургаския арест, а срещу нея е образувано досъдебно производство за управление на МПС в нетрезво състояние с рисково поведение към живота на други участници в движението.
На 11 юли 2025 г. Народното събрание проведе гласуване по четвъртия поред вот на недоверие срещу правителството на премиера Росен Желязков. Мотивът бяха „провалите в политиката по околната среда и водите“. Въпреки продължилите близо четири часа дискусии, предложението не беше прието – 83 депутати гласуваха „за“, а 131 – „против“, без нито един въздържал се. Това е четвъртият неуспешен вот на недоверие към кабинета. Предишните три се проведоха на 3 април (относно външната политика), 17 април (борбата с корупцията) и 4 юли (фискалната политика) – и при всички правителството оцеля.
Поддръжниците на вота – „Величие“, „Възраждане“, МЕЧ и с частична подкрепа от ПП–ДБ – не успяха да съберат нужните 121 гласа. Сред тях имаше и депутат от „Демократична България“, който гласува „за“, но общата подкрепа не достигна мнозинство. След неуспешния вот опозицията обяви, че подготвя нови вотове на недоверие – включително пети, който вероятно ще бъде фокусиран върху вътрешния ред и сигурността. Кирил Веселински (МЕЧ) прогнозира, че кабинетът може да падне „след няколко седмици“, ако продължи натискът с такива инициативи.
Основни партии в подкрепа на правителството – ГЕРБ–СДС, ДПС–Ново начало, БСП и ИТН – останаха обединени и осигуриха стабилна опозиция срещу вота, оставяйки кабинета на власт. Кабинетът „Желязков” управлява от януари 2025 г. като малцинствено правителство, подпомаган от ДПС–НН, с частична подкрепа от ПП–ДБ по ключови въпроси като приемането в еврозоната. Четвъртият неуспешен вот потвърждава, че опозицията няма достатъчен капацитет да свали кабинета, но демонстрира устойчива политическа криза и задълбочаваща се поляризация. Предстоящи вотове ще продължат да бъдат ключови индикатори за силата и уязвимостта на управляващата коалиция.
Присъединете се към нашия Телеграм
Електрическите тротинетки не са играчки! Какво те грози при нарушение?
