От лъва Симба в Брестовец до черната котка над Шумен: Как се стигна дотук?

Историята на Симба от Брестовец и страховитият леопард край Шумен ни напомнят колко тънка е границата между любовта и инстинкта

0
173
От лъва Симба в Брестовец до черната котка над Шумен
От лъва Симба в Брестовец до черната котка над Шумен. Снимка: Искра.бг

През 2009 г. България се събужда с една история, която едновременно вдъхновява и тревожи: 82-годишната Недялка Иванова от плевенското село Брестовец отглежда лъв в двора си. Нарича го Симба. Храни го всяка сутрин със сурово месо. Почиства му. Говори за него като за дете: „като детенце ми е“. Лъвът живее не само в клетка, а в разказа ѝ, в емоцията ѝ, в грижата.

Но историята не свършва с приказната идилия. През същата 2009 г. Симба сменя дома си и заминава за парк „Кайлъка“ край Плевен. Причината? Възрастта на Недялка. Силите ѝ вече не стигат. Една жена се отказва от своето „дете“ в името на неговата сигурност.

2025: 16 години по-късно България отново е във фокус на хищническа драма

Само че този път – без клетка, без име, без баба, която да поднася месо в леген. Над Шуменското плато дебне сянка – неизвестен черен хищник. Вероятно див леопард. От средата на юни до края на месеца сигналите се увеличават: отпечатъци, убит дивеч, паника. Жена от Дивдядово твърди, че го е видяла на пътя си.

От „домашния лъв на баба“ до дивото животно в природен парк – България сякаш препуска по една невидима ос между любовта и инстинкта, между опитомяването и страха.

Системата реагира – със закъснение и със стягане на мерките

В отговор: затворени КПП-та около Шуменското плато. Седем на брой. Входът е забранен дори за собственици на имоти. Ловци от Африка, горски служители, полиция, денонощни засади, фотокапани. Всичко това, за да се залови един хищник, който „вече си е изградил навици на територията“, както обясни щабът.

И докато системата търси, жителите се питат – как се стигна дотук? Пропуснат ли е моментът, в който това животно можеше да бъде спряно още при първите му стъпки?

Симба и Нина срещу сянката в платото

Симба от Брестовец някога делеше клетката си с кучето Нина. Рева, когато го отделиха от нея. Имаше връзка. Имаше привързаност. Днес хищникът в Шумен няма име, няма привързаност, но има територия. И в това е най-страшното – че границата между домашно и диво, между защитеното и опасното, е въпрос не само на инстинкт, но и на отговорност.

Какво остава?

  • Ловът продължава.
  • КПП-тата остават.
  • Опасността е реална.
  • Въпросът е: научихме ли нещо от Симба?

Присъединете се към нашия Телеграм

Малки сови, голямо сърце: как общността в Асеновград спаси пернати бебета

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, напишете вашия коментар!
Моля, напишете името си тук