Още като заложник във Византия, той е сгоден за дъщерята на тесалийския севастократор Йоан Ангел. По силата на българо-византийското споразумение от 1284 г. Георги I Тертер връща в Константинопол наложената си византийска съпруга и в замяна си връща бившата, която е майка на Светослав Тертер. Синът му обаче остава задържан като гаранция за мира.
Тези исторически факти се разглеждат в книгата „Българските владетели от VII до XIV век. История на България“, написана от историка д-р инж. Румен Петков. В нея писателят Румен Петков разкрива интересни събития от този период.
На следващата година патриарх Йоаким III отива в Константинопол и успява да уговори освобождаването на царския син, под претекст, че цар Теодор Светослав ще сключи брак с дъщерята на великия стратопедарх Йоан Комнин Ангел Дука Синадин.
Още с връщането си в Търново през 1285 г. Теодор Светослав е провъзгласен за престолонаследник от баща си, но скоро след това е изпратен като заложник при татарите заедно със сестра си (втората дъщеря на Георги Тертер), която е отведена в харема на Чака.
Поради тази му политически ангажимент, уговореният брак с византийката не се осъществява. В двора на татарския хан, Тодор Светослав ще прекара повече от 14 години. След загубата на трона от страна на баща му, Светослав изпада в крайна бедност.
Съпругата на Ногай, Ефросина Палеологина (извънбрачна дъщеря на Михаил VIII Палеолог), урежда брак между него и внучката на богатия търговец Пандолеон, която също носи името Ефросина с рожденно Енкона, тъй като е нейна кръщелница.
Женитбата не носи престиж на Светослав, но подобрява значително материалното му положение. След смъртта на Ногай започва борба за върховенство в Златната орда между сина му Чака и претендента Токтай. Чака губи и заедно с Теодор Светослав и съпругата си Елена (дъщеря на Георги I Тертер и съответно сестра на Теодор Светослав) се отправя към България.
По искане на Токтай, Чака е екзекутиран от Теодор Светослав и главата му изпратена на хана в Крим. Отношенията със Златната орда са уредени успешно. България не само отново става независима държава, но има и определени териториални придобивки.
Светослав се провъзгласява за цар на българите през 1300 г. Наред с отстраняването на татарската заплаха, от първостепенно значение за Светослав става ликвидирането на вътрешната опозиция. Противник на младия владетел става търновският патриарх Йоаким III. Срещу патриарха са повдигнати обвинения, че подпомага на татарите. Като наказание, царят заповядва да го хвърлят от крепостната стена. Така със смъртта на Чака и идването на българския престол на цар Теодор Светослав се слага край на половинвековната татарска зависимост на България.
Укрепването на българската държава не съвпада с интересите на Византия. Опитвайки се да поддържа вътрешните размирици, император Андроник II Палеолог организира през 1301 г. поход срещу цар Теодор Светослав. Начело на византийската войска е поставен Михаил, син на Константин Асен, което цели да придаде легитимност на агресията.
Въпреки твърденията на византийските хронисти, че императорът е помолен за намеса от страна на търновската аристокрация, претендентът за трона не среща никаква подкрепа в България. Армията му се разпада, а Михаил е изоставен от привържениците си.
Втори опит за провокиране на гражданска война Андроник II прави чрез севастократор Радослав – брат на Смилец. Подкрепен от гръцки войски, Радослав се отправя срещу Крънското деспотство. Родовото владение на Смилецовия род сега е под властта на чичото на Светослав – Елтимир. Той разгромява войската на севастократора и го пленява заедно с 13 византийски военачалници, които предава на царя. Самият Радослав е ослепен и хвърлен в тъмница. Тогава Светослав разменя военнопленниците срещу баща си, който все още е в гръцки плен.
След успешното връщане на Георги I Тертер в България, Светослав му поверява управлението на един град. През 1304 г. Светослав се чувства достатъчно укрепнал и преминава в контранастъпление. За кратко време провежда поредица от успешни военни действия, в резултат на което под негова власт преминават много градове не само в Източна Стара планина, но и по Черноморското крайбрежие: Ктения, Русокастро, Месемврия, Созопол, Анхиало и Агатопол.
В отговор Михаил IX и военачалникът Михаил Глава Тархонт струпват войски в околностите на Виза (дн. Лозенград, Турция). Двете армии се срещат край охранителната кула на полуостров “ Форос/Порос“ на река Скафида в местноста Пода.
Името на тази местност произлиза от дървен сал – наричан тогава „под“, теглен от въже, посредством който се преминавало през устието. Скафида е била и пристанище, в което през средновековието са акостирали морски кораби, тъй като плавателното Мандренско езеро още тогава е било свързано с проток с Черно море. Крепостта се е намирала на южния бряг на Мандренското езеро североизточно от дн. с. Димчево община Бургас.
След първоначален сблъсък българската войска отстъпва, а византийците, командвани от Войсил, брат на Смилец и Радослав, се впускат в преследване, но мостът над реката рухва под тях. Това води до обрат в битката, която българите печелят. След битката при река Скафида, цялото Черноморие преминава в ръцете на българския цар.
През август същата година Михаил IX Палеолог предприема нападение в земите около Сливен и ги подлага на опустошение. Императорът възстановява властта си по Черноморието, но за кратко. През есента Светослав отново ги завзема. При превземането на Созопол е пленен константинополския патриарх Йоан ХІІ Козма.
Царят и деспот Алдимир (Елтимир) нахлуват в тракийските владения на Византия. През 1305 г. византийската дипломация успява да разстрои съюза между царя и крънския деспот Алдимир, използвайки връзката на вдовицата на Смилец с дъщеря ѝ Марина – съпруга на Алдимир. Научавайки за измяната на чичо си, Светослав предприема изненадващо нападение над Крънското деспотство, което преминава под пряката му власт.
На следващата 1306 г. 16 000 алани, недоволни от византийския император, се обръщат към Светослав с молба да им даде убежище в България. Царят се съгласява и изпраща отряд от 1000 души, за да подпомогнат бягството им. При опита да преминат на българска територия аланите са нападнати от каталаните (Каталанска кампания) и разгромени. Отчитайки боеспособността на каталанските наемници и конфликта им с византийските власти, българският цар започва преговори с предводителя им Бернат де Рокафорт, предлагайки му да премине на наша страна.
Светослав му обещава женитба със сестра си Елена Тертер, вдовицата на Чака. Преговорите не дават положителен резултат тъй като са осуетени от византийската дипломация. Към края на 1306 г. царят започва мирни преговори с Византия, но Андроник II умишлено бави решението си, поради нежелание да се примири със загубата на черноморските градове. Теодор Светослав изпраща две галери със зърно в гладуващия Константинопол за да печели симпатиите на населението му. Целта е да се създаде известен натиск върху императора, за да приеме мирните предложения.
Резултатите не закъсняват, през 1307 г. е подписан договор между България и Византия, скрепен с брак на Тодор Светослав с дъщерята на Михаил IX Палеолог – Теодора Палеологина. Съгласно споразумението се узаконяват и териториалните придобивки на царя от 1304 г. През останалата част от управлението си Светослав се стреми да поддържа мир със съседите си. Традиционно добрите отношения с Венецианската република са запазени, за което се съди по споменаването на цар Тодор Светослав в списъка на приятелски настроените към Венеция владетели.
През 1315 – 1316 г. се създава конфликт между генуезката колония в Кафа и Българското царство по повод нарушаване правата на генуезците от страна на българските власти. Българският цар в самото начало започва да протака преговорите, докато в един момент изобщо ги игнорира. Генуезките власти реагират на това, като не само забраняват на своите поданица да търгуват с българските пристанища, но им позволяват да нападат и ограбват българи. На следващата година, последва остра реакция от страна на българското царство и търговските отношения са възстановени.
Към 1310 – 1311 г. на държавно посещение в Търново пристига сръбският крал Стефан Милутин. Посещението му е да изглади българо-сръбски отношения, които, след прогонването на сестрата на Светослав (Анна Българска) от сръбския престол през 1299 г. са край но изострени.
В последните години на своето управление Тодор Светослав активизира политиката си спрямо Византия. Повод за това е конфликтът между Андроник II Палеолог и внука му Андроник III Палеолог, възникнал след смъртта на Михаил IX в 1320 г. Българският цар из праща на Андроник III отряд от 300 тежко въоръжени конници, предвождани от военачалника Мартин. Той предлага съюз и допълнителни войски. Младият император отказва помощта му, подозирайки, че истинските намерения на царя са да го плени. Същевременно на два пъти татарски дружини извършват грабежи в земите на империята, минавайки необезпокоявано през Българското царство. Цар Теодор Светослав умира в края на 1321 г. и е един от малкото български владетели, които почиват в собственото си легло.
Присъединете се към нашия Телеграм
Българската история с Румен Петков: Чака – владетелят – мюсюлманин, който е обезглавен
