През 2025 година западните католици и източноправославните християни ще отбележат Великден на една и съща дата – 20 април – за първи път от 2017 година насам.
Както и в други години, когато централният литургичен празник на християнството съвпада на Изток и Запад, това е особено радостно за „смесените“ семейства, в които има както католици, така и православни.
„Тъй като Великден е на една и съща дата тази година, единственото чувство, което човек може да изпитва, е радост“, казва Йосиф Ловский, единственият католик в семейството си в Екатеринбург, Русия, в писмено интервю за „Catholic News Agency“, преведено от руски език.
Съпругата на Ловский, трите му деца и шестимата му внуци са руски православни християни, а най-малкият му син е православен свещеник.
Аринa Агню, която е родена като православна, но по-късно с цялото си семейство приема католицизма, докато израства в Ню Джърси, е американска католичка, която също се радва на възможността да отпразнува Великден 2025 заедно с православни роднини.
„Все още имаме роднини, които са православни, и празнуваме заедно с тях“, казва Агню пред EWTN News. „Ще пътуваме до Ню Джърси, за да празнуваме с тях този Великден, понеже е по едно и също време.“
Православните вярващи, които живеят в САЩ, също очакват с нетърпение възможността да отпразнуват Великден заедно с католическите си роднини тази година.
„Почти 70-75% от гърците православни – всъщност всички православни християни – са женени за съпрузи, които не са православни“, казва архиепископ Елпидофор от Гръцката православна архиепископия на Америка пред EWTN News, добавяйки: „Можете ли да си представите колко трудно е за едно семейство да не може да празнува заедно, на една и съща дата, един и същ празник? Това е проблем.“
Съвпадението на Великден се случва понякога, когато Григорианският календар, използван от Католическата църква, и Юлианският календар, използван от Православните църкви, които не са в общение с Рим, съвпаднат в изчисленията си за датата на Великден. (Следващото такова съвпадение ще бъде на 9 април 2034 г.)
Това съвпадение не е важно само защото дава възможност на западните католици да се докоснат до богатата празничност на Пасха в Източната църква, но и защото повишава осведомеността за усилията на папа Франциск и Вселенския патриарх Вартоломей I от Константинопол — „пръв между равни“ в Източноправославната църква — за определяне на обща дата за Великден, което може да бъде важна крачка към по-тясно сътрудничество и дори евентуално обединение между Изтока и Запада.
Папа Франциск е поставил като приоритет на понтификата си по-голямото единство с православните; особено е изразявал желанието си западните и източните християни да споделят обща дата за Великден, особено в навечерието на 2025 г., когато двете календари съвпадат.
По време на аудиенция през 2022 г. с делегация от Патриаршията на Асирийската църква на Изтока, папата заявява, че различните дати за Великден „понякога ни карат да се смеем“. Още през 2015 г. той дори предлага Католическата църква да се откаже от традиционното си изчисление, свързано с пролетното равноденствие, ако бъде постигнато съгласие за обща дата.
Важна стъпка
Джак Фигел, директор по комуникациите на Румънската католическа епархия „Св. Георги“ в Кантон, Охайо, който се покланя в рамките на Византийската католическа епархия в Пасеик, Ню Джърси (и двете в общение с Рим), подчертава, че повечето източни християни, които са в общение с Рим, използват Григорианския календар. Той отбелязва, че напрежението между православните църкви, породено от войната в Украйна, е довело до преминаването на гърците-католици в Украйна и рутенците в Европа към Григорианския календар само преди около година.
Западните християни изчисляват Великден според пролетното равноденствие на меридиана на Йерусалим – 21 март, когато денят и нощта са с еднаква продължителност (началото на пролетта). Великден се пада в първата неделя след първото пълнолуние след равноденствието. Юлианският календар в момента изостава с 13 дни от Григорианския, затова православните използват 3 април като дата за пролетното равноденствие и Пасха често се пада няколко седмици след католическия Великден. Освен това православните настояват Пасха да бъде след еврейския празник Пасха (Песах), докато това не е задължително в католическата традиция.
Фигел смята, че използването на Григорианския календар води до по-точно изчисление на Великден, но разделените православни църкви са устойчиви на промяна, тъй като Юлианският календар е част от тяхната традиция. Допълнителни пречки са болестта на папа Франциск и политическите спорове между православните църкви във връзка с конфликта в Украйна.
Въпреки това Фигел вярва, че усилията за обща дата трябва да продължат, тъй като това би било важна крачка към единството между Изтока и Запада. Той пита: „Как можем да отидем при света, който не е християнски, и да заявим, че Исус е нашият Спасител, ако не можем да се споразумеем за датата, на която е възкръснал от мъртвите?“
Подобни мнения
Читатели на Catholic Register изразяват сходни чувства. Дъг Мей споделя във Facebook страницата на Register, че в продължение на 10 години, докато преподава в Коптската католическа семинария в Египет, общността е следвала източния календар. Той добавя: „За Великден и Коледа празнувах с емигрантската общност по западния календар и след това пътувах до Горен Египет, за да празнувам и двата празника втори път – по източния календар. Отдавна е време християните да се обединят около една дата за Великден и Коледа.“
Велик Пост и Велика Седмица
Отец Джон Басараб е енорийски свещеник в източнокатолическата църква „Явление Господне“ във Вирджиния (в епархията на Пасеик, в общение с Рим). Там служат на 313 семейства, много от които са с източноевропейски произход. По време на Пасха общността спазва Великия пост, който започва два дни преди Пепелна сряда и завършва в петъка преди Цветница, последван от Великата седмица и Пасха.
Съществуват прилики и разлики между византийския и римокатолическия обред, казва отец Басараб. По време на Великия пост, например, вярващите се въздържат от месо в сряда и петък. Постът напомня за 40-дневния пост на Христос в пустинята, преди началото на публичната му дейност.
Епархията започва да използва Григорианския календар след Втората световна война, тъй като римокатолическият обред е доминиращ в САЩ. Той също вярва, че отбелязването на Пасха на обща дата би било „много по-добро свидетелство пред света“.
Отец Николас Костик от украинската католическа епархия „Св. Николай“ в Чикаго (в общение с Рим) посочва, че в зависимост от енорията, се използва или Григорианският календар, или модифициран Юлиански. Той има малко по-различна гледна точка – въпреки че обща дата „би била нещо хубаво“, различията в дните „не са навредили на нашето единство. Ние все още сме в общение и вярваме в едни и същи неща. Единството във вярата не означава непременно единство в изразяването ѝ.“
„Двойни празници“
Отец Ричард Софацис, католически свещеник от архиепархията на Сидни, има много лична перспектива. Израснал е в смесено католическо и православно семейство – баща му е грък православен, а майка му, която починала през 2017 г., е католичка.
Родителите му се съгласили още преди брака децата да бъдат кръстени и възпитани в католическата вяра, но да учат в гръцко православно начално и средно училище.
На Великден семейството имало „двойни традиции и двойни празници“, разказва отец Софацис. Той и неговите братя и сестри „винаги се радвали да празнуват Великден два пъти“ – веднъж с шоколадови яйца и католически обичаи, а след няколко седмици – с гръцките традиции на православния Великден.
„Фактът, че тази година Великден съвпада, е наистина важен“, казва отец Софацис. „Най-силно се надявам, че дори ако [католици и православни] не постигнем пълно единство, бихме могли да работим за обща дата на Великден — нещо, което очаквам с надежда от много години.“
Присъединете се към нашия Телеграм
Какво не се прави на Великден 2025: Забрани и традиции, които все още спазваме
