Правителствата по света вече са третата най-голяма мишена на кибератаки, като мащабът на киберпрестъпността продължава да нараства. Ако киберпрестъпленията бяха икономика, те биха се наредили на трето място по големина в световен мащаб. Очаква се разходите за киберсигурност да достигнат 9,5 трилиона долара годишно до 2025 г. Това поставя въпроса: Достатъчно подготвени ли са правителствата за следващата вълна от атаки?
Рансъмуерът, атаките срещу идентичността и сложните киберзаплахи излагат на риск националната сигурност, общественото доверие и критичната инфраструктура. За да се справят с тези предизвикателства, правителствата трябва да внедрят изкуствения интелект /ИИ/ като основна защита срещу киберзаплахите.
Кибератаките еволюират – рисковете за националната сигурност се увеличават
Само през 2024 г. Microsoft е регистрирала над 600 милиона кибератаки ежедневно, включително срещу правителствени институции и обекти от критичната инфраструктура.
Според Microsoft Digital Defense Report сложността на атаките се увеличава, особено в сектори като здравеопазване, енергетика и финанси. Например, атаките с пароли са нараснали от 572 в секунда през 2022 г. до над 7000 в секунда през 2025 г.
Според прогнозите на IDC до 2027 г. 95% от държавите ще бъдат мишена на кибератаки, използващи генеративен изкуствен интелект. Въпреки това, само 30% ще бъдат достатъчно устойчиви, за да предотвратят сериозни пробиви. ИИ вече доказано играе ключова роля в борбата срещу киберпрестъпността.
В Украйна, по време на войната, публичните облачни технологии с изкуствен интелект помогнаха да защитят правителствените системи от мащабни атаки. В Албания, при кибератака, подкрепена от ирански хакери, Microsoft, ФБР и местните власти успяха да защитят критичната инфраструктура и да изградят по-устойчиви защитни системи. В Сърбия, Copilot for Security – ИИ-инструмент, внедрен в правителствени институции, автоматично открива и реагира на заплахи, намалявайки времето за реакция и подобрявайки сигурността. Изкуственият интелект надхвърля традиционните методи за защита, като предлага:
– Откриване на заплахи в реално време – Анализира огромни масиви от данни и разпознава аномалии преди атаката да се осъществи.
– Автоматизация на реакцията – Намалява времето за реакция, което е критично при атаки в голям мащаб.
– Запълване на дефицита от киберспециалисти – В условията на глобален недостиг на кадри, ИИ автоматизира рутинните задачи, освобождавайки ресурс за справяне със сложни заплахи.
През 2024 г. 34% от държавните организации са били жертва на рансъмуер атаки, което представлява спад спрямо 69% през 2023 г. Въпреки това разходите за възстановяване са се удвоили и средно достигат 2,83 млн. долара на атака. Кибератаките не само водят до финансови загуби, но и подкопават доверието в държавните институции и застрашават критично важни услуги. Три основни приоритета за правителствата:
– Сътрудничество между правителства и частния сектор – Киберзаплахите са глобален проблем, който изисква международно сътрудничество и споделяне на разузнавателни данни.
– Интеграция на ИИ в стратегията за киберсигурност – ИИ не трябва да бъде допълнителен инструмент, а централен компонент в рамките за сигурност.
– Инвестиции в развитие на умения – Въпреки автоматизацията, все още има огромен недостиг на специалисти в киберсигурността. Държавите трябва да инвестират в обучение и развитие на кадри.
Цифровата трансформация изисква иновативни и устойчиви решения за киберсигурност. Изкуственият интелект не е просто опция – той е критично важен за защитата на дигиталната инфраструктура. Правителствата трябва да инвестират в ИИ, да засилят международното сътрудничество и да подготвят своите екипи за новите заплахи. С правилния подход и технологии, публичният сектор може да осигури безопасно и устойчиво цифрово бъдеще за гражданите и бизнеса.
Балнео, културен и здравен туризъм – нови възможности за България и Унгария
