В едно историческо забележително постижение гражданката на Саудитска Арабия Райяна Барнауи /англ. език – Rayyanah Barnawi/ е призната от Книгата на рекордите на Гинес за първия арабски астронавт /жена/, пътувал в Космоса. Барнауи беше част от научната мисия AX-2, която стартира на 21 май 2023 г., придружена от другия саудитски астронавт Али Ал-Карни, на борда на космически кораб, пътуващ за Международната космическа станция /МКС/ от Кейп Канаверал, Флорида, САЩ.
34-годишният биомедицински изследовател, Барнауи е прекарала кариерата си в развитие на научните познания, особено в областта на раковите стволови клетки. Работила е в Специализирана болница и изследователски център King Faisal /KFSHRC/ и има бакалавърска степен по генно инженерство и развитие на тъкани от Университета на Отаго в Дънидин, Нова Зеландия, заедно с магистърска степен по биомедицински науки от Университета Алфайсал в Рияд, Саудитска Арабия.
По време на своята мисия, част от саудитската програма за астронавти, Барнауи проведе няколко новаторски експеримента. Те включват изучаване на отговора на имунните клетки и как микрогравитацията засяга биологичните процеси. Нейната работа предвещава нова ера на открития, насочени в полза на човечеството. В първото си съобщение от Международната космическа станция Барнауи се обърна към света:
„Това пътуване не представлява само мен, а по-скоро целия арабски свят и всички саудитци. Ние живеем в мечта, която някога изглеждаше невъзможна, но се превърна в реалност.“
Личното пътуване на Барнауи отразява силните й връзки както със Саудитска Арабия, така и със суданското й наследство, тъй като тя е родена в Рияд през 1988 г. и произлиза от племето Борно, историческа африканска линия.
Ключови експерименти, проведени от Барнауи по време на нейната мисия, включват:
- Измерване на кръвни биомаркери: Това проучване изследва ефектите от краткосрочните космически мисии върху мозъчната тъкан, като помага да се определи безопасността на тези полети за здравето на мозъка.
- Измерване на дължината на теломерите: Фокусирано е върху разбирането как космическият полет влияе върху дължината на теломерите, което е свързано със стареенето и болестите.
- Измерване на вътречерепното налягане: Използване на автоматизиран пупилометър за оценка на влиянието на пространството върху налягането в черепа.
- Електроенцефалография /ЕЕГ/ на мозъчната активност: Преносимо устройство беше използвано за изследване на промените в електрическата активност на мозъка по време на космически мисии.
- Измерване на диаметъра на обвивката на зрителния нерв: Този експеримент се стреми да наблюдава всички промени в зрителния нерв по време на мисията.
- Изследване на церебрална перфузия: Използвана е неинвазивна техника за измерване на кръвния поток в мозъка по време на микрогравитация.
- Произвеждане на дъжд в Космоса: Изследване на възможността за генериране на дъжд в извънземни среди като Луната и Марс.
- Експеримент с дифузия на цвета на течности: Изучаване на движението на течности в Космоса спрямо Земята.
- Експеримент с космическо хвърчило: Изследване как микрогравитацията влияе върху динамиката на полета на хвърчило.
- Модели на пренос на топлина: Изследване на разликите в преноса на топлина в Космоса в сравнение със Земята.
Тези експерименти продължават наследството на арабския свят в изследването на Космоса, от опитите за полет на Абас Ибн Фирнас през 9 век, до космическата мисия на принц Султан бин Салман през 1985 г. и космическия полет на сирийския астронавт Мухамед Фарис през 1987 г.
Българите не са особено чувствителни към опазването на личните си данни
