Правителствата са получили по-малко от 1/3 от първоначално предвидените 723 млрд. евро от ЕС за подпомагане на икономическото възстановяване след COVID пандемията и сега оказват натиск върху Европейската комисия да ускори плащанията, съобщава „Politico“.
Страните настояват Комисията да съкрати планината от бюрократични процедури, които им пречат да получат своя дял от средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост /МВУ/ или ги обезкуражават да кандидатстват изобщо – което поражда опасения, че те ще пропуснат да усвоят огромни суми, когато срокът на инициативата изтече през 2026 г. Това се случва в момент, когато фондът е затънал в корупционен скандал, а италианската полиция е арестувала повече от 20 заподозрени в целия ЕС в рамките на разследване на измами за над 600 млн. евро.
Служител на национално ниво, който говори с „Politico“, изрази съжаление за обръчите, които държавите трябва да преодолеят, за да получат достъп до парите, които се състоят от безвъзмездни средства и заеми, като описа строгите проверки на Комисията на предложенията за финансиране като „по-скоро подобни на одит“. Друг дипломат заяви, че правителствата започват да мислят, че искането на заеми по Механизма за възстановяване и устойчивост „не си струва усилията“.
Според хора, запознати с частните дискусии, Комисията проучва начини за ускоряване на отпускането на парични средства. Изпълнителният орган на ЕС вече намали общата налична сума от 723 млрд. евро на 648 млрд. евро, след като правителствата не успяха да кандидатстват за заеми в размер на почти 100 млрд. евро преди междинния краен срок в края на 2023 г.
Испания е получила само малка част от полагащите ѝ се средства
Когато през 2021 г. ЕС създаде Механизма за възстановяване и устойчивост, той разруши едно от дългогодишните табута на блока за държавите, които съвместно набират пари на дълговите пазари. Уникалната структура предполага, че вместо милиарди евро да останат неизползвани, ако средствата не бъдат потърсени до изтичането на срока в края на 2026 г. – както сега правителствата все повече очакват, че ще се случи – блокът преди всичко просто няма да заеме парите.
Досега Комисията е деблокирала само 225 млрд. евро. Испания, която трябваше да бъде вторият по големина получател след Италия, е получила само 340 млн. евро под формата на заеми – малка част от 83-те млрд. евро, които бяха заделени през 2021 г.
Страните трябва да представят „план за възстановяване“, в който да посочат как ще използват парите и какви реформи ще прокарат в замяна на това. Сега те настояват Комисията да обработи тези документи по-бързо. Атанас Пеканов, бивш български правителствен служител, който е участвал отблизо в изготвянето на плана за възстановяване на страната си, коментира:
„Комисията не може да промени регламента, но може да избере тълкуването на правилата за отпускане на средства. Те могат да бъдат по-строги или по-малко строги и да решат кое е изпълнено в достатъчна степен.“
Комисията е „педантична“
Основната причина за затрудненията е, че Комисията разглежда фонда като инструмент за принуждаване на правителствата да извършат реформи по редица въпроси – включително пенсионното осигуряване и демократичните стандарти – които от години са на заден план. Преди да бъдат отпуснати средства, държавите трябва да променят законите си, наричани на брюкселски жаргон „основни етапи“, и да изпълнят конкретни цели. Комисията обаче понякога е „твърде педантична, когато е преценявала дали сме изпълнили етапните цели“, уточнява Пеканов.
Втори правителствен служител се съгласи с него, като заяви, че е необходима „по-голяма гъвкавост в процеса на оценка на етапните цели и задачите“.
Комисията търси начини да ускори изплащането на средствата, без да променя официално правилата, въпреки че не е заявила това публично. Вината за бавното усвояване на средствата Брюксел хвърля главно върху правителствата.
Нежелание за провеждане на някои реформи
Ето какво заяви заяви говорителят на Комисията Леа Цубер :
„Бързината до голяма степен зависи и от това кога държавите членки ще постигнат основните етапи и цели, включени в плановете им, и ще подадат съответните искания за плащане.“
„Изплащанията към държавите членки се ускоряват“, след като те прекараха години в преговори и преразглеждане на плановете си, забавяйки процеса, допълва Цубер.
Комисията обясни, че очаква да раздаде 54% от паричните средства до края на 2024 г.
Няколко държави – особено тези, които могат да вземат евтини заеми от финансовите пазари – не са склонни да провеждат непопулярни вътрешни реформи в замяна на заеми, които в крайна сметка ще трябва да върнат на Комисията. Служител на ЕС подчерта, че Комисията е въвела по-строги проверки, за да подпомогне пестеливите правителства, най-вече на страните от Северна Европа, които се опасяват, че парите ще бъдат изразходвани не по предназначение. Одитният орган на ЕС изказа предположение, че слабите проверки от страна на брюкселските власти и кратките срокове потенциално увеличават възможностите за измами.
„Големият проблем и рискът за репутацията е, че плащанията са наред, когато се извършват, но Комисията не контролира в достатъчна степен последващите разходи“, коментира пред репортери Тони Мърфи, ръководител на Европейската сметна палата, по-рано тази година.
Все по-често се проверява и дали правилата са твърде строги или обратното – дали Комисията е права в своята строгост, тъй като някои национални лидери и висши служители призовават за подобни финансови инициативи, например за финансиране на отбраната и екологичните разходи, през следващите години.
Икономистите Тито Боери и Роберто Пероти предупредиха в интервю за „POLITICO“, че злоупотребата с парите за възстановяване просто ще потвърди пред по-малко задлъжнелите страни като Германия и Нидерландия, че новото съвместно вземане на заеми е свързано с твърде голям риск. Пероти бе категоричен:
„Много ще зависи от възприятието на пестеливите държави за това дали парите са били добре похарчени от страните, които са получили най-много средства/ Следващите три години са от решаващо значение.“
