341 болници, 56 000 легла и една система на ръба: здравеопазването в числа

НСИ отчита растеж, но регионалните и възрастови дисбаланси разкриват криза

0
517
Болница
Болница. Снимка: Wikimedia commons

В края на 2024 г. България има 341 болнични заведения и 56 061 легла. Цифрите звучат стабилно. Но под тях стои история на изчерпване, неравен достъп и тревожно остаряваща медицинска общност.

Повече легла, по-малко сигурност

ads

С 337 нови болнични легла за година, статистиката отбелязва ръст от 0.6%. Само че този растеж не достига до всички. В Перник, Ямбол и Видин на 100 000 души се падат по-малко от 440 легла. В същото време Плевен има над 1350. В държава, в която болестите не подбират по област, тази разлика е крещяща.

Частният сектор расте – но кого обслужва?

Частните болници вече притежават 30.4% от болничните легла. Това е скок в съотношението за последните години. Но този дял не носи непременно повече достъпност. Частната медицина в България е все по-често решение за заможния, а не за нуждаещия се.

Един лекар на 214 души, но с побелели коси

30 149 лекари практикуват у нас. На пръв поглед – прилична осигуреност. Но 31.1% от тях са на възраст между 55 и 64 години. А 1441 са над 75. За всеки млад лекар до 35 г. се падат почти двама над 65. Системата се крепи на най-опитните, но и на най-уморените.

Добрите новини идват от младите – но са малко

Само 5781 лекари са под 35 г. Те са концентрирани в болничната помощ. В доболничния сектор – най-близкия до хората – над 74% от лекарите са над 55. Тази структура прави бъдещето на системата нестабилно още днес.

Зъболекарите: още един сигнал

7784 лекари по дентална медицина обслужват страната. В Пловдив осигуреността е почти три пъти по-висока от тази в Софийска област. При това денталните грижи често не са достъпни без доплащане. Нещо, което социално слабите българи усещат с всяка зъбоболна нощ.

Равносметката – и тревогата

Цифрите на НСИ говорят с впечатляваща прецизност. Но онова, което не казват директно, е ясно между редовете:

  • Медицинската система е централно натоварена и териториално неравномерна.
  • Основният ѝ стълб са хора, които скоро ще се пенсионират.
  • Частният сектор расте, но изключва цели групи от населението.
  • Най-бедните области остават със символично здравеопазване.

Присъединете се към нашия Телеграм

Пациенти, важно! Електронните протоколи вече са достъпни

Абониране
Известие от
guest

0 Comments
стари
нови най-гласувани
Inline Feedbacks
View all comments