Знаете ли, че КАТ има законово право не само да глобява шофьори, но и да санкционира институциите, които не поддържат безопасно пътищата? И още по-важният въпрос – случвало ли се е реално да чуете КАТ да глобят Агенция „Пътна инфраструктура“ за дупки, липсваща маркировка или опасен пътен участък? Законът дава такава възможност. Но дали тя се използва на практика, остава въпрос без ясен обществен отговор.
Всеки шофьор в България знае как изглеждат част от пътищата – дупки, изтрита маркировка, липсващи знаци и участъци, които при първия дъжд се превръщат в капан. Само през последните месеци социалните мрежи са пълни със сигнали за дълбоки дупки, пропаднала настилка и липсваща маркировка по републиканската пътна мрежа. Когато се случи катастрофа, най-често се говори за превишена скорост или невнимание на водача. Но рядко се задава другият въпрос: каква е отговорността на институциите, които трябва да поддържат самия път?
Оказва се, че законът предвижда съвсем конкретен механизъм – пътната полиция може да съставя актове, да издава разпореждания и дори да налага санкции на стопаните на пътищата, когато те не са поддържани безопасно.
Какво казва законът
Законът за движението по пътищата предвижда ясно задължение за институциите, които стопанисват пътната инфраструктура.
Съгласно чл. 167 от Закона за движението по пътищата, стопаните на пътищата са длъжни да поддържат пътната мрежа в състояние, което гарантира безопасността на движението, както и своевременно да сигнализират и отстраняват опасностите по пътя.
За републиканската пътна мрежа този стопанин е Агенция „Пътна инфраструктура“.
Контролът върху състоянието на пътищата може да се осъществява и органите на Министерството на вътрешните работи.
Това е записано в чл. 165, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата, според който определените от министъра на вътрешните работи служби:
• следят за състоянието на пътя и пътните принадлежности;
• издават писмени предупреждения, сигнални писма или разпореждания до собствениците или администрацията, която управлява пътя;
• могат да разпоредят отстраняване на установени неизправности.
С други думи – ако полицаите установят опасна дупка, липсваща маркировка, повреден знак или друга опасност, те имат право официално да разпоредят на стопанина на пътя да я отстрани.
От предупреждение до глоба
Процедурата не спира с предупреждение.
Ако институцията, която стопанисва пътя, не изпълни разпореждането, законът предвижда санкции.
Съгласно чл. 178, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, глобата може да бъде между 2000 и 7000 лева.
Наказанието се налага например когато:
• длъжностно лице не предприеме своевременно мерки за отстраняване или сигнализиране на препятствие или неизправност на пътя, която може да застраши безопасността на движението (чл. 178, ал. 1, т. 7);
• не бъде изпълнено разпореждане на МВР, издадено по реда на чл. 165, ал. 1, т. 3 за отстраняване на установена неизправност (чл. 178, ал. 1, т. 9).
Това означава, че длъжностни лица от институцията, която стопанисва пътя – включително АПИ – могат реално да бъдат глобени, ако не реагират на опасно състояние на пътната инфраструктура.
Пътищата – фактор за катастрофите
Експерти по пътна безопасност, както и редица граждански организации, от години поставят въпроса за състоянието на пътната инфраструктура.
Според тях лошото състояние на пътищата е фактор за значителна част от катастрофите.
Най-често се посочват проблеми като:
• дълбоки дупки по основни пътни артерии;
• изтрита или липсваща пътна маркировка;
• необезопасени ремонти;
• неравности и пропадания на настилката;
• липсващи или повредени пътни знаци.
В редица случаи шофьори твърдят, че именно подобни проблеми са довели до инциденти – от повредени автомобили до тежки катастрофи.
Въпреки това общественото усещане остава, че контролът е насочен основно към водачите, докато институционалната отговорност за състоянието на пътната мрежа рядко стига до реални санкции.
Въпросите, които ще зададем на МВР
За да стане ясно дали законът се прилага на практика, от Искра.бг ще отправим официално запитване до Министерството на вътрешните работи.
Ще поискаме конкретни данни за последната година:
• колко писмени предупреждения и разпореждания са издадени на Агенция „Пътна инфраструктура“ за опасни участъци;
• колко административни нарушения са установени за лошо състояние на пътищата;
• колко глоби са наложени и за кои конкретни пътни участъци.
Тези данни ще покажат дали законовите правомощия на пътната полиция се използват реално – или остават само на хартия.
Един неудобен въпрос
Държавата всяка година инвестира милиони левове в техника, нови автомобили за полицията и системи за контрол на скоростта.
Това безспорно е важна част от пътната безопасност.
Но много шофьори си задават и друг въпрос:
Не трябва ли състоянието на пътищата да бъде също толкова висок приоритет?
Защото докато патрулите следят за превишена скорост край пътя, дупките, липсващата маркировка и опасните участъци често остават там – седмици, месеци, понякога и години.
А законът е категоричен:
когато пътят е опасен, някой трябва да носи отговорност. Но има ли кой да я потърси?
Присъединете се към нашия Телеграм
Шофьор със сигнал до Искра.бг: По пътищата има дупки-убийци, Waze знае за тях, АПИ явно не
