„Министерството на здравеопазването няма правомощия да определя минималните възнаграждения на лекарите и медицинските специалисти“ – това е централното послание в официалния отговор на министър Силви Кирилов до народния представител Людмила Илиева. Но зад формалния тон стои нещо по-съществено: признание за системен дефицит и институционална парализа, оставящи хиляди медици в икономическа и професионална несигурност.
Какво научихме от писмото на министъра?
Министър Кирилов, в отговор на въпроса на Людмила Илиева относно липсата на механизъм за достойно заплащане на лекарския труд, подробно описва структурата на нормативната рамка – от Кодекса на труда до Колективния трудов договор (КТД) в отрасъл „Здравеопазване“. Но въпреки изброените закони, наредби и постановления, реалността остава непроменена: липсва реален инструмент за гарантиране на адекватно и мотивиращо заплащане на лекарите и специалистите.
Ключовите акценти:
- Колективният трудов договор е изтекъл още на 1 април 2024 г.
- Нов КТД все още не е подписан – повече от година по-късно се водят само „обсъждания“ и се формират „експертни групи“.
- Министерството признава, че не е страна по договора и не участва пряко в преговорите.
- Разликите в заплащането между лечебните заведения и между лекари и медицински специалисти са значителни – и засега нерешени.
Официална институционална безпомощност
Макар и с премерен административен език, в писмото прозира едно ясно послание: Министерството не разполага с властта да промени условията. Не може да определя минимални заплати в държавните и общински болници. Не може да задължи болничните управи да въведат справедливи стандарти. Не може дори да гарантира спазване на Методиката от 2019 г., с която уж се създава прозрачност при формиране на възнагражденията.
Лекарите — между тристранния съвет и търговското право
Министър Кирилов заявява, че лечебните заведения са „търговски дружества“ и като такива имат пълна автономия. Той описва структурата от 64 дружества с държавно участие, 26 от които – смесено общински. Решенията се вземат от управителните съвети, а министерството само „насърчава социалния диалог“.
В същото време обаче същото това министерство обещава, че ще търси „всички законови механизми“ за осигуряване на средства за повишаване на възнагражденията. Обещание, лишено от конкретика, в писмо, изобилстващо от описания на процеси, но лишено от спешност.
Политическо говорене без резултат
На въпроса на депутата Людмила Илиева:
„Защо няма механизъм като в другите сектори, който да гарантира достойно заплащане?“, министърът не дава ясен отговор. В писмото няма посочена минимална или максимална допустима разлика между възнагражденията на лекари и медицински специалисти — дори въпросът за мотивацията за придобиване на лекарска квалификация остава без отговор.
Какво следва?
Отговорът на министър Кирилов е огледало на системата: добре документирана, правно издържана, но дълбоко неефективна. Докато се провеждат експертни заседания и се правят анализи на приходите и разходите на болниците, лекарите и медицинските специалисти чакат. А за много от тях — особено в общинските болници — това чакане струва прекомерно скъпо.
Това е документ на институционална немощ. Сложна формулировка, която прикрива липсата на реална власт. Реформите се отлагат зад формални процедури, а медиците остават без гаранции.
Присъединете се към нашия Телеграм
