Политическият спор около ръководството на „Български ВиК холдинг“ ЕАД се изостри, след като от „Да, България“ /ДБ/ настояха за оставката на представляващата дружеството Ирена Георгиева. Темата бе поставена през призмата на цените на водата и твърдения за концентрация на влияние. Но проверка на състава на управителните органи от 2023 г. насам поставя друг въпрос:
„Кой реално контролира холдинга и защо в публичния дебат се пропускат определени имена?“
Управлението от 2023 г.: състав и политически контекст
През юни 2023 г., с встъпването в длъжност на кабинета „Денков“ (мандат на Продължаваме промяната – част от коалицията ПП–ДБ), МРРБ упражнява правата на държавата като принципал на ВиК холдинга.
През септември 2023 г. управлението е структурирано в двустепенен модел. В четиричленния Управителен съвет влизат:
- Лозко Лозев;
- Ирена Георгиева-Денева;
- Владимир Бибов;
- Атанас Бояджиев.
От публичните биографични данни става ясно, че двама от четиримата – Лозев и Бибов – имат пряка и проследима политическа връзка с ПП/ПП–ДБ.
Хасково: общият политически корен
И двамата са били кандидати за народни представители от 29 МИР – Хасково, където листите на ПП традиционно се свързват с политическото влияние на Асен Василев – съпредседател на „Продължаваме промяната“.
- Лозко Лозев е бил кандидат-депутат от Хасково и бивш народен представител от ПП. По данни от изборни регистрации, той е участвал в кандидатски листи дори след заемането на пост в управлението на холдинга – факт, който допълнително подчертава активната му партийна ангажираност.
- Владимир Бибов също е бил кандидат от Хасково в листа на ПП–ДБ. Освен това, според публично достъпна информация, той е заемал позиция на съветник в Министерството на регионалното развитие и благоустройството – институцията, която упражнява контрола върху ВиК холдинга като принципал.
Тези данни очертават не просто биографична връзка, а ясна политическа идентификация с ПП–ДБ.
Контролът при различни правителства
Дори след смяната на изпълнителната власт и периодите, в които водеща роля има ГЕРБ, съставът на Управителния съвет не претърпява пълна ревизия. Така лица с политическа биография в ПП–ДБ остават част от управлението на холдинга.
Това поражда тезата, че влиянието върху дружеството, установено през 2023 г., продължава и при последващи управления.
Защо се иска само една оставка?
В изявленията си от „Да, България“ насочват вниманието основно към Ирена Георгиева, като аргументът е, че изпълнителният член на УС фактически ръководи дружеството.
Но ако проблемът е системен – ако става дума за модел на управление или за политическо влияние – логично възниква въпросът: защо не се поставя въпросът за отговорността на целия Управителен съвет?
Особено при положение, че половината от състава му включва лица с ясна партийна биография в ПП–ДБ.
Политическа тактика или двойни стандарти?
Когато фокусът се поставя върху един човек, а други с партийна принадлежност остават извън критиката, дебатът неминуемо преминава от институционален към политически.
Дали това е стратегически избор за концентриране на публичното внимание?
Или става дума за селективна отговорност, при която „чуждите“ се посочват, а „своите“ се премълчават?
Отговорът остава в полето на политическия анализ. Но фактите показват, че от 2023 г. насам в управлението на ВиК холдинга присъстват лица с пряка връзка с ПП–ДБ – включително от Хасково, регион, свързван с политическото влияние на Асен Василев.
А когато става дума за държавно дружество със стратегическо значение, въпросът за последователността и принципността в политическите искания неизбежно остава отворен.
Присъединете се към нашия Телеграм
