„Гледам възхищението на немалко хора от брилянтната операция на Тръмп – че даже лепят яки етикети на тези, които нещо не са екзалтирани. В такива времена често гледате преклонението на хората пред суровата сила. Не само в политиката – в спорта, в киното, ако щете в народопсихологията – тя винаги е на мода в трудни времена. Инстинктът за оцеляване търси водачи. И тогава често авторитарните режими започват да бъдат предпочитани като модел – парадоксално, основно от хората в демократичните страни. Демократичните лидери изглеждат слаби, дебатите разделят, а уважението и толерантността стават излишна (политическа) коректност. Кога не сте го чували и за ЕС – трудните решения с консенсус правят Съюза да изглежда слаб.“
Това написа в свой анализ в социалната мрежа Facebook икономистът Евгений Кънев. Ето как той коментира горещите теми от международния дневен ред:
„Защо обаче през 20 век – видял най-жестоките диктатори на човечеството някога – надделяват все пак демокрациите?
Порокът е функционален и е заложен в самата структура на авторитарната власт. Винаги човекът на върха на властовата пирамида се обгражда с лоялисти, които за да запазят мястото си в обкръжението трябва да носят само добри новини. И така се счупва обратната връзка с реалността. А никоя страна не може да има Гранд стратегия, базирана на погрешна или фалшива информация. Така рано или късно идва катастрофата.
Хитлер не е искал да получава лоши новини и накрая приключи в бункера си с фалшиви армии, защото никой вече няма около него, който да му казва реалността. Путин направи своята трагична грешка с Украйна – именно заради “добрите новини”, които му носеха неговите агенти за състоянието на Украйна.
Тръмп е поел по същия път, заобграден от блюдолизци. И вече празнува “победите” вчера в Иран, днес във Венецуела. Както Путин празнуваше Грузия, след това Крим и започнаха да му се услаждат. Както пък на Хитлер се усладиха победите в цяла Европа и подцени СССР.
Макар и без пряка аналогия – мисля това бе стратегическата грешка и на Пеевски у нас. Много бързо си повярва, че контролира цялата държава с “победите” му над прокуратура, служби, самия Доган и самия ББ. И подцени народа.
Причината за провалите на всички диктатори – реални и мними – е винаги една. Когато тези, които са притиснати от тях останат само с една опция: оцеляване.
Тогава всички заплашени се обединяват. Така дори украинците и други потиснати народи в СССР застанаха зад Сталин срещу Хитлер, който искаше да ги изкорени.
Когато Путин нападна разделената културно и политически Украйна – всички застанаха зад Зеленски.
Когато Пеевски реши да играе диктатор – хората масово и инстинктивно отидоха на протестите на ПП-ДБ, независимо, че много от тях не са техни привърженици или гласоподаватели.
Затова – за да победи окончателно Европа у нас – Пеевски ни е жизнено нужен по нашите медии. Или поне Борисов, когото няма сила вече да отлепи от Пеевски, колкото и артистични дарби да има.“
Присъединете се към нашия Телеграм
Кои държави биха могли да бъдат в полезрението на Тръмп след Венецуела?
