Защо Бургас изпраща децата си със снимка, но без послание?

2400 абитуриенти ще дефилират утре по “Александровска” пред кмета, а после?

0
77
Абитуриентка с куфар на фона на празнично шествие – метафора за заминаване от родния град
Абитуриентка с куфар на фона на празнично шествие – метафора за заминаване от родния град. Снимка: Искра.бг

На 24 май в Бургас ще се проведе шествието на зрелостниците – тържествено, шумно и красиво. 2400 абитуриенти ще минат в празнична процесия по централната улица. Ще има усмивки, бални рокли, селфита с кмета. Но след това?

Въпросът не е как ще минат, а накъде ще отидат.

Когато селфито не носи бъдеще

Защо изпращаме децата си с фанфари, ако знаем, че няма да се върнат? Много от утрешните участници в шествието вече са с билет за София, Германия или света. В Бургас ги чака само едно: мечтата да се уредят в общината или да си тръгнат.

Да се гордееш, че ги изпращаш, без да си осигурил причина да се върнат, не е тържество. Това е капитулация с усмивка.

Бургас празнува. А младежите?

Община Бургас представя шествието като част от честванията на 24 май – денят на просветата и културата. Но каква визия даваме на младежите?

• Колко от завършилите през 2023 останаха да работят тук?
• Колко получиха шанс без връзки и зависимости?
• Колко видяха бъдеще извън администрацията или временни проекти?

2400 мечти без посока

Организаторите ще поставят фокус върху празника. А вие ще видите ли парада на заминаващите? Ще видите ли онзи тъжен контраст между селфито с кмета и автобуса към терминал?

Защото за много от тях, шествието няма да завърши на площада, а на автогара “Юг”.

Цитатът, който ще остане

„Днес ние изгубихме всичко онова, за което те умряха… Изпускаме България през пръсти и я гледаме как се дави в мълчание, в страх и в безверие.“
— Желязко Гагов, кмет на Панагюрище

Този текст не е насочен срещу Бургас. Още по-малко срещу децата му. Напротив той е написан заради тях. Защото ако не говорим за истинските причини, поради които напускат града, значи сме се примирили. А ние не сме се примирили. Критиката тук не е към младежите, а към онези, които от години управляват без визия, които организират шествия, но не създават път. Срещу този мълчалив провал е насочен този текст. Не срещу бъдещето, а в защита на него.

А вие?

• Къде бихте искали да живеят децата ви?
• Какво им казваме, когато ги изпращаме с фанфари, но без перспектива?

Споделете в коментарите или ни пишете.

Присъединете се към нашия Телеграм

МОН с важни промени в закона за училищното образование! – пълен списък на измененията

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, напишете вашия коментар!
Моля, напишете името си тук