Идеята за прогресивен данък отново се появи в публичното пространство, този път покрай изказванията на Атанас Зафиров по време на годишнината на БСП. Но според общественика Благослав Михайлов, тезите, лансирани от левицата, остават в сферата на предизборната реторика, лишени от реален шанс за осъществяване. Причината? Простата политическа логика на оцеляване.
Разходи – да. Реформа – не.
„На управляващите не им се налага да въвеждат прогресивен данък“, отбелязва Михайлов. И действително – през последните години основната икономическа стратегия на властта е не в промяна на данъчната система, а в наливане на пари чрез увеличени заплати и пенсии. Това наблюдавахме както при мандата на Асен Василев, така и в действията на сегашното правителство, макар и в по-секторна форма.
Според Михайлов това е разновидност на кейнсианската икономическа политика – дефицитно харчене за стимулиране на растеж. Заплатите, особено в ниския и средния диапазон, са канал, през който държавните средства най-бързо се „връщат“ в икономиката. „Това безспорно работи“, отбелязва той, „дотолкова, че дори Иван Костов излиза по телевизията да казва, че заплатите са прекалено високи“.
Прогресивният данък – теоретично ефективен, политически опасен
Михайлов припомня, че прогресивното облагане би имало сходен ефект със сегашния подход – повишено потребление, особено сред най-бедните. Но в България, където бедните са много, а богатите – малко, приходите от високи ставки трудно биха компенсирали въвеждането на необлагаем минимум.
Освен това, подобна мярка би засегнала именно средната класа – социална група с висока избирателна активност. И тук се крие политическата цена: „Който го направи, ще загуби много гласове на следващите избори“. В същото време е неясно дали бедните биха реагирали с благодарност – защото голяма част от тях, според Михайлов, са деполитизирани и обезверени.
Ефектът е същият, но обратната посока носи по-малко риск
Така се стига до парадокса: и двата подхода – директно вдигане на доходи чрез държавни разходи и прогресивно облагане – могат да имат сходен ефект върху потреблението и намаляването на неравенството. Но само първият носи електорална изгода. Вторият – политическа буря.
Затова според Михайлов няма скоро да видим реален дебат, камо ли въвеждане на прогресивен данък. Въпреки че настоящата плоска система не просто не коригира социалните неравенства – тя ги задълбочава. „Но това може би ще се реши някой друг ден“, завършва с лека ирония той.
Присъединете се към нашия Телеграм
Банковите аванси по корпоративния данък крепят бюджета за 2025 г.
