Ефектите от нарастващия апетит на Европа към суровини се простират чак до далечния север на Швеция. Хиляди жители и сгради биват преместени в Кируна – град, разположен на 145 километра северно от Полярния кръг. Проектът за преместване се смята за една от най-радикалните градски трансформации в света.
Кируна буквално се движи заради слягане на земната основа, причинено от разширяването на огромна подземна мина за желязна руда. Нов дом за града се изгражда на около 3 километра източно от стария център като част от многодесетилетен процес, който се очаква да приключи до 2035 г.
„Това е място, което за мнозина би изглеждало екзотично и в известен смисъл наистина е такова, но също така е и малък град като много други – сблъскващ се със същите трудности и изправен пред предизвикателството да бъде силно зависим от една-единствена компания“, казва Джени Шьохолм, старши преподавател в Университета в Гьотеборг, в интервю за CNBC по видеовръзка.
Основана преди 125 години като град за нуждите на добива на желязна руда от държавната компания LKAB, Кируна е малка общност, която едновременно е значим европейски космически център и дом на най-голямата подземна мина за желязна руда в света.
Всеки жител на Кируна знае, че рано или късно ще трябва да се премести от дома си, защото градът е зависим от минната индустрия. В глобален мащаб LKAB е сравнително малка компания, но регионално е изключително значим играч, като осигурява 80% от целия добив на желязна руда в Европейския съюз.
Наред с дейността си по добив на желязна руда, която е ключова за производството на стомана, LKAB наскоро идентифицира и едно от най-големите известни находища на редкоземни елементи в Европа, което допълнително засилва позициите ѝ в добива на ключови суровини за зеления преход.
Преместване на град
Съществуват редица препятствия пред успешното преместване на Кируна, като представители от различни среди изразяват политически, икономически и екологични опасения. Както общината, така и LKAB призовават за по-голяма финансова подкрепа от държавата, както и за предоставяне на повече земя, за да се осъществи трансформацията.
Други пък обръщат внимание на връзката между добива на ресурси и устойчивостта на местните общности, особено по отношение на въздействието върху традиционното отглеждане на северни елени и културата на коренното саамско население.
Преместването на града, планирано за първи път през 2004 г., привлече международно внимание през август 2025 г. по време на зрелищното преместване на емблематичната църква на Кируна. В истинско инженерно постижение 113-годишната дървена сграда бе преместена в цялост със специализирани платформи в рамките на два дни.
Почти по същото време обаче LKAB обяви, че разширяването на мината за желязна руда ще изисква преместването на още 6000 души и 2700 жилища. Минната компания, която отговаря за процеса, е изчислила компенсационните разходи на 22,5 милиарда шведски крони (2,4 милиарда долара) за следващите 10 години.
Никлас Йохансон, старши вицепрезидент по обществените въпроси и външните отношения в LKAB, заяви пред CNBC, че на хората, които трябва да се преместят, се предлага пазарната стойност на имота им плюс допълнителни 25% или изграждането на нов дом. Около 90% са избрали ново жилище, допълва Йохансон.
„Проблемът в момента е, че местната община разполага с много малко земя, която притежава или която от административна гледна точка може да бъде застроена“, казва той.
„Наложи се да купуват земя от държавата, която притежава по-голямата част от териториите над Полярния кръг. И тук възникват конфликти с еленовъдството, с отбраната, с природата и т.н.“, допълва Йохансон.
„Живеем върху минералите“
Матс Таавенику, председател на общинския съвет в Кируна, определя преместването на града като „огромен проект“, който може да донесе значителни възможности за европейските граждани за десетилетия напред.
Успехът му, добавя той, зависи от по-голяма финансова и политическа подкрепа както от шведското правителство, така и от Европейския съюз.
„Имаме това, което можем да наречем голяма битка между общината и LKAB, както и между общината и собственото ни правителство“, казва Таавенику пред CNBC по видеовръзка.
„ЕС трябва да се активизира и да ни подкрепи. Не е достатъчно просто да се вземе решение, че разполагаме с критични и стратегически минерали. Те трябва да ни подкрепят с политически позиции и, разбира се, с пари“, допълва той.
CNBC е потърсила за коментар говорители на шведското правителство и на Европейската комисия – изпълнителния орган на ЕС. От своя страна ЕС е признал новото находище на редкоземни елементи на LKAB за стратегически важно съгласно Акта за критичните суровини – политика, която цели до 2030 г. вътрешното производство да покрива 40% от годишното търсене в региона.
Запитан как жителите на Кируна приемат преместването, Таавенику казва: „Някои от хората са тъжни, защото ще загубят много спомени. Те са израснали в една къща в продължение на две или дори три поколения, така че това е тъжно.“
„Но от друга страна, всички знаят – ние живеем върху минералите“, добавя той. „Кируна е изградена върху минералите, така че всеки жител на Кируна знае, че рано или късно ще трябва да се преместим от домовете си, защото сме зависими от тази минна индустрия.“
По-студено бъдеще?
За хората, които се преместват, един от аспектите, будещи тревога, е, че новият град може да бъде с до 10 градуса по Целзий по-студен през зимата.
Проучване на Университета в Гьотеборг установява, че новият градски център на Кируна е проектиран в решетъчна схема в район, където се задържа студен въздух, с високи сгради и тесни улици. Това означава, че ниското слънце вероятно ще има затруднения да достигне до земята в продължение на много месеци в годината.
„Кируна е зимен град. Това е студен, арктически град. Зимите са дълги и снежният сезон е продължителен. Рядко е минус 35 градуса по Целзий, но е възможно за известен период в средата на зимата, а разликата между минус 15, което не е необичайно, и минус 25 е много голяма“, казва Шьохолм. Като специалист по опазване на изграденото наследство тя следи процеса по преместването на града от 25 години.
„Зимният сезон и без това е дълъг, а когато е по-студено, комфортът на хората намалява, но и нещата стават по-крехки, така да се каже“, допълва тя.
Присъединете се към нашия Телеграм
