Езикова интеграция за деца от чужбина и малцинства
Правителството одобри обширен пакет от промени в Закона за предучилищното и училищното образование. Една от водещите реформи е създаването на интензивна езикова подкрепа по български език за деца, които не го владеят – включително и за онези, завърнали се от чужбина. Учениците, които не говорят български, ще преминават през подготвителен езиков клас, а при нужда ще могат да повтарят първи клас.
МОН подчертава, че незнанието на езика води до системни затруднения в обучението, загуба на мотивация и дори отпадане от образователната система – риск, който законопроектът цели да ограничи.
Специализирани гимназии още след 4. клас
Друг съществен акцент е трансформацията на математическите и природоматематическите гимназии в специализирани училища, които ще приемат ученици още след 4. клас. Тази стъпка ще даде възможност за ранно профилиране на таланти, без да се налага нов прием след 7. клас.
Забрана на телефоните: край на дигиталната разсейка
Законопроектът въвежда и забрана за ползване на мобилни телефони в училище, с изключение на строго образователни, медицински или форсмажорни ситуации. МОН посочва, че електронните устройства влияят негативно на когнитивното и социалното развитие на учениците, пречат на концентрацията и понижават образователните резултати.
Повече инструменти за учителите срещу агресията
Разширяват се правомощията на учителите при неприемливо поведение от страна на учениците. Новите механизми позволяват по-бърза и гъвкава реакция при проблемни случаи, преди да се стигне до крайни санкции.
Час по възпитание и ценности вместо оценка
Въвежда се и избираем час за възпитание в добродетели и религии. Обучението ще бъде без оценки, с цел да насърчи разговорите, дискусиите и изграждането на ценностна система у децата.
Подкрепа за ученици със СОП и нови възможности за развитие
Проектът предвижда съществено разширяване на възможностите за обучение на деца със специални образователни потребности: валидиране на компетентности, завършване на средно образование, по-широко участие в занимания по интереси, както и включване на родителите в избора на форма на обучение.
Нов модел за оценяване и учителска кариера
Философията на оценяването се променя – от фокус върху знания към умения, критично мислене и личностен напредък. Атестацията на учителите ще бъде заменена с ежегодна оценка, която има и развиваща функция. Предлагат се и два нови кариерни статута – базов учител и методик.
Регулации за прием и мерки срещу сегрегацията
Правото на общините да регулират приема ще бъде използвано за по-равномерно разпределение на ученици от уязвими групи. Целта: да не се допуска концентрация в определени училища и да се засили обхватът.
Кариерна ориентация и нова професия в ранното детство
Предвижда се създаване на Национален център за кариерно ориентиране и въвеждане на нова квалификация – „специалист по ранно учене и грижи“. Това е отговор на дефицита на кадри в детските ясли и необходимостта от по-добра подготовка в ранното детство.
Електронни учебници и по-прозрачна образователна система
Новият закон предвижда създаване на електронни учебници с интерактивно съдържание, както и информационна система за проследяване на обученията на учители. Регионалните управления на образованието ще имат нов статут и по-ясни правомощия, подчинени на МОН.
Стъпка към по-гъвкаво и човешко образование
С предложенията си МОН търси баланс между индивидуалните потребности на учениците, професионалната роля на учителите и обществената нужда от по-ефективна образователна система. Дали този законопроект ще се превърне в устойчив модел – предстои да видим в Народното събрание.
Присъединете се към нашия Телеграм
