„Заплатата мина, сметките дойдоха, а аз? Тантела марка съм.“
Звучи като шега, но е диагноза – кратка, смешна и болезнено точна. Този израз се чува в трамвая, по спирките, в социалните мрежи. „Тантела марка съм“ не е фраза от речника на модна инфлуенсърка, нито лозунг от попфолк хит. Това е стар жаргонен израз, който означава само едно: „нямам пукната стотинка“.
От жаргона до народния хумор
Произходът на израза се крие в уличния сленг – вероятно още от средата на XX век, макар точната му хронология да е трудно проследима. В него няма нищо модно или шикозно – напротив. „Тантела“ е дума, която звучи сякаш означава „разпиляна“, „объркана“, дори леко комична. А „марка“ може би идва от старата валута или немската дума „Marke“, означаваща знак, печат или стойност.
Комбинацията звучи странно, но точно в това се крие чарът ѝ. Да си „тантела марка“ значи да си стигнал дъното в джоба – с хумор, без драма.
Как се използва днес?
Смисълът е пределно ясен: закъсал съм финансово. Но начинът, по който го казваме, е като да разказваме виц. Това е езикът на хората, които знаят, че не могат да платят сметката, но няма да се оплакват – ще се изсмеят, ще кимнат, ще кажат „тантела марка съм“ и ще поръчат само вода.
Изразът живее в устната реч. Ще го чуеш най-често:
- Когато някой признава, че е останал без пари до края на месеца;
- След скъпо пазаруване с угризения;
- В социалните мрежи под снимки с надпис „животът е скъп, аз съм беден“.
Културен отпечатък
В свят, в който фалитът се прикрива, а бедността често носи срам, „тантела марка съм“ е форма на съпротива. Това е кодово признание: „не ми върви, но няма да го драматизирам“. Израз, който носи идентичност, автоирония и оцеляване.
„Тантела марка съм“ не е просто смешна фраза – това е езикът на недоимъка, олекотен с хумор. Това е българският начин да кажеш, че си зле… но няма да се предадеш. А когато го кажеш с усмивка – всъщност си по-богат, отколкото изглеждаш.
Присъединете се към нашия Телеграм
