Вече повече от 10 години в България действа забрана за тютюнопушене в закритите обществени места – заведения, офиси, болници, училища. Законът за здравето е категоричен: пушенето на цигари, наргиле или други изделия в подобни обекти е забранено. На практика обаче реалността често изглежда съвсем различно, особено извън големите градове.
В малките населени места правилото се нарушава почти демонстративно. Кръчми, кафенета и дори обществени сгради нерядко миришат на дим, а пепелници се поставят под тезгяха веднага щом мине проверка. Причината – липса на ефективен контрол и усещане за безнаказаност. Регионалните здравни инспекции нямат достатъчно ресурс, за да осъществяват постоянни проверки, а санкциите, макар и предвидени в закона, рядко се налагат в пълен обем.
Факт е, че глобите не са символични – между 50 и 300 лева за физически лица и от 500 до 10 000 лева за собствениците на заведения при повторно нарушение. Въпреки това, в много общини забраната остава на хартия. Някои собственици дори признават, че предпочитат да поемат риска от глоба, вместо да губят клиенти, които настояват „да си пушат спокойно“.
Дали решението е отмяна на закона – или по-строго прилагане на съществуващите правила? Експертите са единодушни: нормата не е проблемът, а нейното изпълнение. България остава сред страните с най-висок дял на пушачи в ЕС, а обществените кампании за превенция са епизодични.
Вместо отмяна, може би е време държавата да избере – или да приложи закона с реални санкции и постоянен контрол, или честно да признае, че забраната е изчерпана и беззъба. Защото закон, който масово не се спазва, престава да бъде закон, а се превръща в символ на двойните стандарти, които отдавна задушават обществото – и не само с дим.
Присъединете се към нашия Телеграм
Почивка в Луковит: 4 красиви места, които да посетим до 50 км
