Яйца с 63% надценка, сирене с 70% – къде потъват парите между склада и касата

КНСБ настоява за прозрачност в ценообразуването

0
37
Хранителен магазин, потребителска кошница, инфлация
Хранителен магазин, потребителска кошница. Снимка: Искра.бг

Цената, която плащаме за хляба, млякото или баничката сутрин, често е далеч от стойността, на която тези продукти напускат склада. Новото наблюдение на КНСБ, проведено през юли в над 600 малки и големи търговски обекта в 81 общини, разкрива парадокс: малките магазини продават по-евтино от големите вериги, въпреки че последните имат по-големи обороти и по-силна позиция за договаряне.

Какво показват числата

От 21 наблюдавани стоки, включително новодобавените закуска, минерална вода, кафе и лимони, 11 са поскъпнали, а 10 са поевтинели спрямо предходния месец. Намаления има при яйца, сирене, ориз, брашно, домати, краставици, картофи.
В същото време цените на дребно в големите търговски обекти остават по-високи за хляб, свинско, мляко, сирене, яйца, домати, краставици, ябълки и боб.

Разликата, която изпразва джоба

Сравнението с цените на едро, публикувани от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, е стряскащо:

  • Яйца М размер: 3,50 лв. на едро → 5,70 лв. на дребно (+63%)

  • Краставици: 1,63 лв. на едро → 3,30 лв. на дребно (над двоен ръст)

  • Сирене: 11,53 лв. на едро → 19,70 лв. на дребно (+70%)

Средната надценка е между 30 и 70%, но при някои продукти достига 100%.

Регионалните контрасти

Цените варират силно по региони:

  • Най-скъпо брашно — Пловдив (+10% над средната цена) и Монтана (+7%)

  • Най-скъп боб — Благоевград и Враца

  • Най-скъпо кафе — Габрово, Перник и Търговище

  • Най-евтино брашно — Разград и Смолян

  • Най-евтино кафе — Видин и Смолян

Какво стои зад надценките

Главният икономист на КНСБ Любослав Костов подчертава, че липсата на прозрачност в ценообразуването е системен проблем.

„Инфлация цени-заплати в България няма. Инфлацията е породена до голяма степен от липсата на изсветляване на цялата верига на ценообразуване“, заяви той. Според него, за да се разбере дали надценките са оправдани с междинни разходи, процесът трябва да стане прозрачен — нещо, за което КНСБ настоява от три години.

Изводът

Данните показват, че българският потребител плаща не само за продукта, но и за непрозрачността по веригата. Малките магазини успяват да предложат по-ниски цени, но разликата в надценките между едро и дребно в страната е знак, че въпросът не е само в логистиката или сезона, а и в липсата на реален контрол.

Присъединете се към нашия Телеграм

Работа от вкъщи за родители на ученици – помощ за семействата или заплаха за икономиката?

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, напишете вашия коментар!
Моля, напишете името си тук