Депутатът от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ Явор Божанков постави във фокуса на Министерството на образованието и науката темата за възможно присъствие на руска пропаганда в образователната система у нас. В официално запитване до просветния министър той настоява за проверка на участието на училища в инициативи, организирани от руски фондации и институции, част от които са санкционирани на международно ниво.
Повод за реакцията е разразил се дебат във Facebook, свързан със СУ „Васил Левски“ в Севлиево. Според разпространената информация става дума за прояви, които са извън рамките на културното сътрудничество и придобиват ясно политическо съдържание. Божанков заяви от трибуната на парламента, че случаят не е изолиран, а част от по-широк процес:
„Създанието на подобни видеа, провеждане на такива инициативи не е изолирана случка, промотирането на руска култура, ценности или руски език, ние нямаме нищо против изучаването на руски език. Но тук говорим за фондации, за дори държавни учреждения в Русия, които по-късно промотират процеса в българските училища и фондации, които са санкционирани за международна корупция от партньорски служби на България.“
Той обърна внимание и на реакцията от Русия – в частност на говорителя на руското външно министерство Мария Захарова, която публично разкритикува него и колежката му Кристина Петкова (ДСБ) заради изнасянето на проблема. Според Божанков подобно поведение е недопустимо и нарушава принципа на независимост на българския парламент:
„Никой не може, пък било то от Кремъл, да държи сметка на български народен представител какви въпроси задава по реда на парламентарен контрол на български министър.“
Какво предприема МОН
Образователният министър е отговорил, че не става дума за системна пропаганда, а за изолирани случаи. На 22 май от календара на МОН е бил премахнат конкурс с проблемно съдържание, а училищата вече са получили указания да избягват събития, в които участват представители на институции, обект на международни санкции.
Божанков обаче смята, че това не е достатъчно. По думите му е необходимо Министерството да изготви по-ясна и стриктна рамка за контрол върху образователното сътрудничество, за да се предотврати използването на училищата за политическо влияние.
Законодателна инициатива
В тази връзка депутатът обяви, че започва работа по нов закон, който да регламентира ясно кои организации могат да организират събития и програми в училищна среда. Идеята е да се очертае границата между културното партньорство и опитите за политическо въздействие чрез образователни канали.
В условията на война в Украйна и в контекста на напрегнатите отношения между Европейския съюз и Русия, темата за външното влияние в училищата предизвиква особена чувствителност. Подобни тревоги се изразяват и в други страни от Централна и Източна Европа, където се наблюдават аналогични практики.
Цялата позиция можете да прочетете – ТУК.
Съюзът на съдиите с позиция за публичността по казуса с кмета на Варна
