Последните промени в Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, приети от парламента, са критикувани като козметични и лишени от реален ефект върху ефективността и отчетността на прокуратурата. Това коментира експертът Андрей Янкулов в публикация в социалната мрежа Facebook.
Промените: по-дълги срокове и нов режим за доказателства
Народното събрание удължи сроковете за разследване и премахна забраната доказателства, събрани извън тези срокове, да бъдат използвани при постановяване на присъда. Според официалната позиция целта е да се избегне формализмът, който води до компрометиране на съдебния процес.
„Слонът в стаята“ – прокуратурата остава единственият контролен орган
Янкулов обаче подчертава, че тези текстове не променят факта, че прокуратурата продължава да бъде „пълновластен господар не само на обвинението, но и на цялото разследване“. Той посочва, че сроковете по чл. 234 от НПК винаги са били под контрола на самата прокуратура и никога не са служили като реална бариера пред злоупотреба или бездействие.
„Никой не може да блокира разследване само като не удължи срока му – това би означавало директно осуетяване на наказателното преследване“, заявява Янкулов.
Проблемът не е в сроковете, а в липсата на външен контрол
Правният анализатор отбелязва, че ако едно разследване се използва за тормоз или се протака без основание, решението не е в „флирт със срокове“, а в наличието на орган, който може да извършва реална и независима преценка. Според него този орган трябва да бъде съдът.
„Контролът върху разследванията може да бъде ефективен само ако идва отвън – от съд, който е на мястото си.“
Съдът като коректив: от habeas corpus до оценка на доказателства
Янкулов подчертава, че именно съдът е този, който и сега има правомощия да освобождава задържани лица при необосновано продължени разследвания, позовавайки се на процедурата по habeas corpus. Той критикува досегашната практика, при която дори оневиняващи доказателства, събрани извън срока, не могат да се ползват в съда.
„По буквалното тълкуване на действащата забрана съдът трябва да си затвори очите за оправдаващо доказателство, само защото е събрано извън срок. Това е абсурдно.“
Заключение: нужда от дълбока реформа, не от технически корекции
В заключение Янкулов посочва, че отпадането на забраната за ползване на доказателства, събрани извън срок, няма да доведе до злоупотреба с произволни „нови“ доказателства, защото процесуалните правила за тяхното събиране остават непроменени. Според него обаче ключовият въпрос остава неизменен – липсата на външен, независим контрол върху действията на прокуратурата.
Присъединете се към нашия Телеграм
Пламенка – име от схемите: Подозрения за фиктивни фирми и счетоводство
