Финансовата необходимост, а не стремежът към активност, е водеща причина за заетостта на възрастните хора в България – това става ясно от анализ на Института за пазарна икономика. В последното десетилетие темата за активното остаряване и участието на пенсионери на пазара на труда придобива все по-голямо значение в контекста на застаряващото население както в България, така и в Европа. Докато в редица западноевропейски държави изборът да се работи след пенсиониране често се свързва с лична активност и социален принос, в България този избор по-често е продиктуван от икономическа необходимост.
През 2025 г. жените в България се пенсионират на 62 години и 4 месеца с поне 36 години и 8 месеца осигурителен стаж, а мъжете – на 64 години и 8 месеца с 39 години и 8 месеца стаж. Според Националния осигурителен институт, в началото на 2025 г. над 1,4 млн. души получават лична пенсия за възраст и стаж, със среден размер от едва 991,14 лв.
По данни на НСИ за 2023 г., над 150 хил. души във възрастовата група 50–74 години, които получават пенсия, остават на пазара на труда. От тях почти 95 хил. продължават да работят по финансови причини, а около 47 хил. посочват лична мотивация и желание за социална активност. Над 120 хил. от работещите пенсионери са между 55 и 64 години – възрастова група, включваща и лица с ранно пенсиониране (служители в МВР, МО, учители и др.). От тази група почти 80 хил. остават в трудова заетост по икономически причини.
Най-голям брой от работещите пенсионери, мотивирани от финансови нужди, са със средно образование – около 59 хил. души. За разлика от тях, повечето пенсионери, които работят по лична мотивация, имат висше образование.
В европейски мащаб България е сред страните с най-ниски разходи за пенсии на човек. През 2022 г. този разход е бил едва 3611 евро годишно. Освен това, през 2024 г. 26,4% от пенсионерите у нас са изложени на риск от бедност, докато средното за ЕС е 15,6%.
Въпреки нарастващия брой работещи пенсионери в България, делът им остава относително нисък спрямо някои страни в ЕС. Данните показват, че в страни с високи пенсии и по-нисък риск от бедност, пенсионерите често могат да си позволят да работят по желание – не от нужда. В България обаче икономическите фактори остават доминиращи при решенията на възрастните хора да останат на пазара на труда.
Присъединете се към нашия Телеграм
Корупцията като смазка: когато системата работи, докато рухне
