Все повече възрастни се чудят дали имат аутизъм. Как се поставя диагноза, разследва „Асошиейтед прес.“ Наташа Нелсън, 35-годишен предприемач от Стоун Маунтин, Джорджия, няма вродено чувство за социални норми. Тя не знаела защо хората, които се срещат за първи път, предпочитат да водят светски разговори вместо задълбочени разговори или защо хората обичат да си оправят леглата. След това, преди няколко години, тя е диагностицирана с аутизъм, малко след като със същото състояние е определена и най-малката ѝ дъщеря.
„Ако животът ви винаги е изглеждал като в хаос и не се чувствате комфортно, не чувствате, че процъфтявате, а просто се чувствате така, сякаш постоянно оцелявате и преминавате от едно нещо към друго, какво имате да губите?“ коментира Нелсън, като насърчава хората да потърсят да се диагностицират.
Често срещаните признаци на аутизъм включват проблеми със социалното общуване и фиксация върху определени рутинни дейности или теми – Нелсън споделя, че в момента хората са се превърнали в неин специален интерес – и може да останат незабелязани в детството на някого.
Но поставянето на диагноза за аутизъм на по-късен етап от живота може да бъде скъпо и трудно поради недостига на медицински специалисти, обучени да работят специално с възрастни. Ето повече информация за това какво трябва да знаете за диагностицирането на аутизма при възрастни.
Какво представлява аутизмът и кога обикновено се диагностицира?
Разстройството от аутистичния спектър представлява набор от интелектуални, езикови и социални затруднения, като стриктно следване на рутинни процедури, фиксирани или натрапчиви интереси и трудности при поддържане на зрителен контакт или разбиране на невербална комуникация. Аутизмът обикновено се диагностицира в детска възраст и Американската академия по педиатрия препоръчва всички деца да бъдат изследвани още на 18 месеца.
Защо все повече възрастни са диагностицирани с аутизъм?
През последното десетилетие все повече възрастни са потърсили информация за собственото си невроразнообразие – често след като децата им са диагностицирани или след като са видели публикации в социалните медии. Проучване, публикувано миналата година в JAMA Network Open, показва 452% увеличение на диагностицираните случаи на аутизъм сред възрастните на възраст между 26 и 34 години от 2011 до 2022 г.
Някои черти на аутизма могат да останат незабелязани до зряла възраст, когато се появяват нови социални изисквания. Други може да са се научили как да прикриват определени поведения, известно като маскиране.
„Възрастните са се научили да компенсират с течение на времето“, заяви Уитни Енс, психолог от Калифорнийския университет в Сан Франциско, който работи с възрастни с аутизъм.
„Те може да са се научили на това, че не мога да показвам това на публично място, затова го правя насаме.“
Съществува и припокриване на симптомите между различни разстройства като СДВХ (Синдром на вниманието при деца) и ОКР (Обсесивно-компулсивно разстройство), което може да усложни диагнозата аутизъм поради трудности с невербалните социални сигнали или изпълнителните функции като обхват на вниманието, работна памет и решаване на проблеми.
Какви са симптомите на аутизма при възрастни?
Симптомите се проявяват по различен начин при всеки, а много от чертите са общи за хората без аутизъм, като например да се наслаждават на рутинни действия или да се наслаждават на спускането по заешки дупки с информация.
Но за да отговарят на диагностичната дефиниция за аутизъм, симптомите трябва да предизвикват значителни увреждания, казва д-р Артър Уестоувър, психиатър, който специализира в областта на аутизма в Югозападния медицински център на Тексаския университет.
„Ние сме човешки същества като цяло. Харесваме рутината … това, че изпитвате известно удоволствие и се чувствате по-добре с рутината, не означава, че сте аутист“, казва Уестовър.
„Това е малко по-дълбоко.“
Ръсел Леман, на 34 години, живее с диагнозата си аутизъм повече от 20 години. Мотивационният оратор има рутинни процедури, които описва едновременно като удобни и стресиращи. Яденето на една и съща храна и купуването на едни и същи хранителни продукти, изтъква той, му носи комфорт. Но ако пропусне да отиде на фитнес за час и половина всеки ден, го връхлитат чувства на депресия и провал.
„Сякаш няма фитнес зала, няма ден“, казва той и продължи:
„… Рутината ми е невероятно екзистенциално бреме, защото всяка вечер си лягам със съзнанието, че трябва да правя рутина, която не харесвам, просто за да функционирам.“
Как се поставя диагноза?
Макар че съществуват различни онлайн инструменти за скрининг, аутизмът е сложна диагноза, затова експертите препоръчват да говорите с вашия лекар за първична медицинска помощ, за да ви насочи към психиатрия.
Този психиатър може да поиска да разпита хора, които са присъствали в ранното ви детство, като семейство и приятели, които могат да потвърдят наличието на симптоми по това време. Някои психиатри могат да ви насочат към психолог, който може да ви направи стандартизиран диагностичен тест за аутизъм или да използва собствената си клинична преценка. Няма мозъчно сканиране или кръвен тест за аутизъм.
Поставянето на диагноза за аутизъм в зряла възраст може да бъде скъпо и да отнеме известно време. Уестоувър казва, че има голям недостиг на специалисти, които работят с възрастни аутисти. Диагностицирането на Нелсън отнема три години и тя плаща повече от 3000 долара от джоба си.
Енс също така предлага да си зададете няколко въпроса, когато обмисляте да си поставите професионална диагноза, и да знаете, че може да попаднете в списък на чакащите:
„Какво ме води по този път, за да мисля, че имам нужда от професионална диагноза? Имам ли нужда от достъп до услуги? Има ли услуги, които не са достъпни за мен?“
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
Си Дзинпин обещава стабилност на политиката по време на среща с бизнес лидери
