Нефтът на нашето време се казва: данни
Те захранват алгоритмите, формират пазарите, променят политиката и прогнозират бъдещето. Данните са онова невидимо гориво, което движи Amazon, Meta, Google, Microsoft. Но за разлика от петрола – за който се плаща концесия, екотакса и държавен данък – добивът на данни е освободен от почти всякакво облагане.
Защо?
Данните като суровина: най-експлоатираният ресурс без контрол
Да си представим следната картина: една платформа събира стотици терабайти поведенчески сигнали от милиони потребители. Използва ги, за да обучава ИИ, моделира човешко поведение и ги продава в рекламни екосистеми с печалби, надхвърлящи БВП на държави. А какво плаща тя за достъпа до този „ресурс“?
Нищо.
Ако нефтена компания трябва да плаща за всеки барел, защо технологичните гиганти не плащат нищо за всеки гигабайт лични данни?
Време ли е за „данък върху добива на данни“?
Поставянето на такъв въпрос е не просто законодателен казус – това е въпрос за икономическа справедливост в дигиталната епоха. Ако технологичните компании печелят от данни, събирани от потребители в дадена държава, редно ли е същата тази държава да не получава нито стотинка от това?
Данък върху добива на данни би имал за цел:
• да възстанови част от стойността, която напуска територията на страната;
• да стимулира по-прозрачни бизнес практики;
• да върне контрол в ръцете на обществото.
Как изобщо може да се измери подобен добив?
Тук идва най-голямото предизвикателство. За разлика от тоновете въглища или барелите с нефт, данните са невидими, разпръснати, криптирани и често – трансгранични.
И все пак възможности има:
• API трафик и честота на заявки – лесно измерими.
• Обем на събрани лични данни по категории (поведение, местоположение, взаимодействия) – част от вече съществуващите GDPR регистри.
• Обем на AI training datasets, генерирани на база потребителска активност.
• Монетизация на данни от реклами, продажби, оптимизация и т.н. – отчетна и проследима.
Технически възможно е, особено ако се изгради глобална рамка. Данъчните институции просто трябва да догонят иновацията.
Не става дума само за пари. Става дума за власт.
Най-големите технологични компании не просто боравят с данни – те ги трансформират във влияние, регулации и дори културни реалности. Питаме ли се колко струва това? Или кой го плаща?
Облагането на добива на данни е не само финансов въпрос – това е демократичен акт. С него обществото заявява:
„Ние знаем, че стойността идва от нас. И искаме справедлив дял.“
Присъединете се към нашия Телеграм
