Препоръката на Международния валутен фонд за „охлаждане на ръста на заплатите в обществения сектор“ идва в момент, когато България е изправена пред видими противоречия: доходите на държавните служители растат с темп, който икономиката трудно може да понесе.
Парадоксът на българските числа
Между второто тримесечие на 2019 г. и второто тримесечие на 2025 г. възнагражденията в администрацията и сигурността са се увеличили със 116% – най-висок ръст в ЕС. За същия период БВП на страната е нараснал със 79,6%. Разликата от над 36 процентни пункта показва ясно: заплатите в публичния сектор се движат далеч пред реалната икономика.
Това поставя България в уникална позиция. Докато страните от Централна и Източна Европа следват логиката на конвергенцията, никъде другаде няма удвояване на възнагражденията в администрацията. Чехия например отчита ръст от „едва“ 30%. В Западна Европа ръстовете са още по-скромни – между 12% и 30%.
Неравновесие между сектори
Проблемът не спира до администрацията.
-
В образованието заплатите са скочили със 122%, поставяйки България на второ място в ЕС.
-
В здравеопазването – 100%, четвърто място в съюза.
-
В частния сектор – 98%, отново впечатляващо, но все пак по-ниско от ръста в администрацията.
Така разликата в полза на държавните служители надхвърля 18 процентни пункта – дисбаланс, наблюдаван само в Полша и Хърватия.
Скритият риск
Тези данни очертават тревожна картина:
-
Заплатите растат по-бързо от икономиката.
-
Публичният сектор изпреварва частния, вместо да следва неговата динамика.
-
Увеличенията се правят често по автоматизъм, без връзка с производителността.
А това е рецепта не само за бюджетен натиск, но и за по-дълбок икономически проблем.
Призив за преосмисляне
Влизайки в обсъжданията за Бюджет 2026, въпросът е неизбежен:
Време ли е да замразим заплатите в публичния сектор?
Защото зад числата стоят рискове – не просто за държавните финанси, а за стабилността на цялата икономика. И ако днес този въпрос изглежда неприятен, утре може да бъде закъснял.
Присъединете се към нашия Телеграм
