Европейският съюз се намира на исторически кръстопът, пише „POLITICO“. Според министър-председателя на Швеция Улф Кристерсон, следващият дългосрочен бюджет на ЕС трябва да бъде не просто ревизия, а израз на радикална смяна на посоката. Защото войната в Украйна, нарастващият натиск върху демокрациите и нестабилната глобална икономика не оставят място за компромис: в свят, който се променя бързо, Европа трябва да действа още по-бързо.
Кристерсон твърди, че ЕС вече не може да си позволи „обикновеното бизнес поведение“. Вместо това, блокът трябва да направи избори, съизмерими със създаването на единния пазар или въвеждането на еврото. Новата геополитическа и геоикономическа реалност изисква смела преоценка на целите и ресурсите. И това означава трудно, но необходимо: да признаем, че не всичко може да остане приоритет.
Сигурност и отбрана – без повече отлагане
Първата и най-спешна посока е укрепването на отбранителните способности на ЕС. Според шведския премиер, е време бюджетът на съюза да бъде пренасочен към военна готовност, подкрепа за Украйна и ограничаване на възможностите на Русия. Швеция вече е одобрила план за отделяне на 5% от БВП за отбрана. ЕС, от своя страна, трябва да инвестира в съвместни поръчки, трансгранична мобилност и инфраструктура за отбрана.
Сигурността обаче не е само въпрос на армия. Стабилността на веригите за доставки и продоволствената сигурност също са на фокус. Кристерсон подчертава, че Общата селскостопанска политика трябва да бъде пренастроена така, че да гарантира издръжливост на сектора пред кризи.
Миграцията – от реакция към управление
Вторият ключов приоритет е справянето с миграционния натиск. Според Кристерсон, броят на нередовните пристигания остава „неприемливо висок“, а процентът на връщания – тревожно нисък. Ето защо следващият бюджет на ЕС трябва да подсигури реално изпълнение на Пакта за миграцията и убежището, както и нови партньорства с трети страни за ограничаване на нелегалния трафик и ускоряване на процедурите за връщане.
Паралелно с това трябва да се засили вътрешната сигурност чрез сериозни трансгранични усилия срещу организираната престъпност, радикализацията и тероризма. Европол и Евроюст се нуждаят от стабилно финансиране, за да отговорят на реалната заплаха: седем от десет престъпни мрежи вече оперират в повече от три страни членки.
Конкурентоспособност чрез инвестиции, не субсидии
Третата ключова задача според Кристерсон е връщането на Европа сред лидерите в глобалната икономика. За целта ЕС трябва да се насочи към мащабни инвестиции в наука, технологии, изкуствен интелект и зелена икономика. Това изисква преработка на текущите инструменти – вместо просто да се разпределят средства, следва да се използват гаранции, които да поощрят частни инвестиции в стратегически сектори.
Програми като „Хоризонт Европа“ трябва не просто да оцелеят, а да се превърнат в гръбнак на новата икономическа архитектура. Целта: Европа да остане не просто конкурентоспособна, а да бъде водеща.
Икономика с морален компас
Реформата не може да заобиколи темата за правовата държава. Кристерсон подчертава, че бюджетът на ЕС трябва да включва ясни механизми за условност: средствата да отиват само там, където се спазват основни права и принципи. Европейските данъкоплатци имат право да знаят, че парите им се управляват отговорно и прозрачно.
Не нови пари, а нова смелост
Според шведския премиер решението не е в увеличаването на бюджета или въвеждането на нов общ дълг. Напротив – задачата е да се използват съществуващите средства по-ефективно и с ясна стратегия. Това означава трудни избори – и край на опитите да се угоди на всички.
„Малки стъпки няма да са достатъчни“, завършва Кристерсон. ЕС се нуждае от преосмисляне на приоритетите, които не просто отразяват настоящето, а оформят бъдещето му.
Присъединете се към нашия Телеграм
Дигитална трансформация в правосъдието: Заповедните дела вече се решават за няколко часа
