Няколко души вярваха, че редник Олександър Безверхни ще оцелее, когато бе транспортиран до болница „Феофания“ в Киев. Той е на 27 години и имаше тежка коремна травма, а шрапнел рани седалището му. И двата му крака бяха ампутирани.
После лекарите откриха, че инфекциите му са резистентни към често използваните антибиотици – и вече тежката задача да спасят живота му стана почти безнадеждна.
Антимикробната резистентност /АМР/ възниква, когато бактериите еволюират и успеят да се защитят от антибиотици и други лекарства, правейки ги неефективни. Украйна далеч не е единствената страна, засегната от този проблем: около 1,4 милиона души по света са починали от АМР инфекция през 2021 г., а във Великобритания през 2023 г. са регистрирани 66 730 сериозни инфекции, устойчиви на антибиотици. Въпреки това войната изглежда е ускорила разпространението на многорезистентни патогени в Украйна.
Клиники, лекуващи военни наранявания, отчитат рязък ръст на случаите на АМР. Повече от 80% от всички пациенти, постъпващи в болница „Феофания“, имат инфекции, причинени от микроби, устойчиви на антибиотици, твърди зам.-главният лекар д-р Андрий Строкан.
Иронично е, че често антимикробно-резистентните инфекции произхождат от самите медицински заведения.
Медицинските екипи се стараят да спазват строги хигиенни протоколи и да носят защитни облекла, за да минимизират разпространението на тези инфекции, но болниците могат да бъдат претоварени с хора, ранени във войната.
Д-р Володимир Дубина, ръководител на интензивното отделение в болница „Мечников“, споделя, че от началото на руската инвазия отделението му е увеличило броя на леглата от 16 на 50. В същото време много служители бягат от войната или сами се включват в армията, което намалява броя на наличния персонал.
Според д-р Строкан тези обстоятелства могат да повлияят на разпространението на АМР бактериите. „В хирургичните отделения има по една сестра, която се грижи за 15–20 пациенти“, обяснява той. „Физически не може да мие ръцете си толкова често и задълбочено, за да не разпространява инфекции.“
Характерът на тази война също означава, че пациентите са изложени на много повече щамове инфекции, отколкото биха били в мирно време. Когато войник бъде евакуиран по медицински причини, той често преминава през няколко лечебни заведения, всяко от които има свои собствени щамове на АМР. Макар медицинските специалисти да казват, че това е неизбежно заради мащаба на войната, то само влошава разпространението на антимикробната резистентност.
Такъв е случаят и с редник Безверхни, който е лекуван в три различни лечебни заведения, преди да стигне болницата в Киев. Тъй като инфекциите му не можеха да се лекуват с обичайните медикаменти, състоянието му се влоши и той се разболя от сепсис пет пъти.
Тази ситуация е различна от други неотдавнашни конфликти, например войната в Афганистан, където западните войници бяха стабилизирани на място и след това транспортирани по въздух до европейска клиника, вместо да преминават през няколко местни болници.
В Украйна това не е възможно, защото притокът на пациенти не е виждан от Втората световна война насам, казва д-р Дубина, чиято болница в Днипро се намира в непосредствена близост до фронтовите зони. Веднага след като пациентите му са достатъчно стабилизирани, те биват прехвърляни в друго заведение – ако има места – за да се освободи капацитет.
„От гледна точка на микробиологичния контрол това означава, че разпространяват [бактериите] по-нататък. Но ако не го направим, няма да можем да работим. Тогава става катастрофа.“
При толкова много ранени украинските болници обикновено не могат да си позволят да изолират заразените пациенти – и така многорезистентните и опасни бактерии се разпространяват безпрепятствено.
Проблемът е, че инфекциите трябва да се лекуват със специални антибиотици от „резервния“ списък. Но колкото по-често лекарите ги предписват, толкова по-бързо бактериите се приспособяват и правят и тези лекарства неефективни.
„Трябва да пазим баланс“, обяснява д-р Строкан. „От една страна, трябва да спасим пациента. От друга – не бива да отглеждаме нови микроорганизми с антимикробна резистентност.“
В случая на редник Безверхни лекарите се наложило да използват много скъпи антибиотици, набавени от чужбина чрез доброволци. След година в болница и над 100 операции, състоянието му вече не е животозастрашаващо.
Лекарите успяха да спасят живота му. Но с увеличаването на резистентността на патогените, битката за спасяване на другите става все по-трудна.
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
Нов сблъсък в Дженин: Деветима палестинци убити, расте напрежението в Западния бряг
