Една юлска сутрин, автобус с 14 политически затворници преминава с висока скорост през зелената провинция на Беларус, пише „POLITICO“. На главите на пътниците – торби. Пред тях – неизвестност.
„Бяхме любопитни: къде ни водят?“, спомня си беларуският журналист Игар Карней, прекарал две години зад решетките.
Пет години след вълната от репресии, разтърсила страната след изборите през 2020 г., група затворници, сред които и съпругът на опозиционния лидер Святлана Цихановская – Сиархей Цихановски, се оказват насред неочаквана сцена:
„Президентът Тръмп ме изпрати да ви закарам у дома.“
Това казва Джон Коул, адвокат на Тръмп и специален пратеник, в момента на освобождаването им близо до границата с Литва.
От подземие до пас с Tootsie Rolls
Този епизод е само върхът на ледника в новата, персонализирана дипломация на Вашингтон. Не по канали на Държавния департамент, а чрез тостове, чар и директни срещи със спорни лидери. Освобождаването на затворниците е резултат от седмици на задкулисна комуникация, начело с Коул, който казва:
„Казаха ми да го очаровам. Да се забавлявам с него, така че аз го направих.“
Срещата с Лукашенко – в огромния Дворец на независимостта в Минск – включва водка, шеги срещу дипломатите от „бла-бла-бла“ Държавен департамент и тост за Доналд Тръмп, посрещнат с ответен тост за беларуския лидер.
Коул не се впуска в геополитика, а в чар. „Всичко беше забавно“, казва той. И тази лекота се отплаща – на следващия ден затворниците, сред които Юрас Зианкович (американски гражданин, арестуван в Москва), са предадени от беларуските служби.
Цихановски: от пълна изолация до обаждане „Скъпа, свободен съм“
Съпругата на Сиархей – Святлана Цихановская, бивша учителка, превърната в символ на опозицията, научава новината във въздуха – по път към Вилнюс. Тя не е имала контакт със съпруга си от над две години. Когато той ѝ се обажда:
„Когато чух гласа на съпруга си по телефона, това беше огромна изненада. […] Скъпа моя, аз съм свободен.“
Цихановски е неузнаваем. „Измършавял, с хлътнали бузи“, разказва Коул. Докато чакат на границата, раздават се Tootsie Rolls и мобилни телефони – за да се чуят с близките си.
Дипломация без костюми, но с мисия
Нито тостовете, нито личната водка на Лукашенко, нито размерът на фоайето – толкова голямо, че „Том Брейди не би могъл да хвърли пас от единия му край до другия“ – са безобидни детайли. Те маркират нов дипломатически стил: директен, необичаен, но с ефект. Ето какво коментира Артьом Шрайбман от Carnegie Endowment:
„По-лесно е да се проведе разговор на четири очи с дясната ръка на президента“, изтъква Франък Виакорка, началник на кабинета на Цихановская, допълва:
„Ако говорим за пратеници – задачата на пратеника е да сключва сделки, да разрешава кризи.“
Коул не се преструва, че носи стратегия.
„Аз гледам на нещата от гледна точка на това дали мога да освободя още хора.“
Дипломацията му – лична, ефективна, неконвенционална – получава ироничен финал: „Това е проблем на Рубио.“
Авторитарна уязвимост и геополитическа илюзия
Въпреки театъра, балансът е крехък. Лукашенко, зависим от Путин, използва затворниците като разменна монета – както през 2015 г., когато освобождава всички „неправомерно задържани“ в замяна на отмяна на санкции. Според правозащитната група „Вясна“, в последните пет години над 5000 души са осъдени по политически причини.
Тръмп, от своя страна, търси дипломатическа победа в ерата на военни задънени улици. Цихановская го вижда така:
„Беларус може да бъде успешна история за президента Тръмп. Свободна, независима Беларус е в интерес и на САЩ.“
Но Шрайбман е скептичен:
„Лукашенко е толкова дълбоко зависим от Путин, че е извън възможностите на САЩ да го отделят от Русия.“
Присъединете се към нашия Телеграм
