България не е готова за еврозоната и ще се наложи да се теглят непосилни заеми и/или да се повишат значително данъците. Тази позиция изразява зам.-председателят на ВМРО Карлос Контрера и я мотивира в нарочно писмо, което е адресирано и внесено до Министерски съвет на Р България.
Причините за това са точно и ясно мотивирани на база на експертни оценки от Фискалния съвет и официални изказвания от управителя на БНБ.
Фискалния съвет – на 19 септември, както е видно от официалната интернет страница на Фискалния съвет, е публикувано становище, че. Управителят на БНБ на 11.10.2025г. в свое официално изявление посочва:
„Ако разходите се поддържат устойчиво над 40% от БВП, ще трябва да се финансират или с дълг, или с по-високи данъци, или и с двете.“
Тази оценка за тазгодишното състояние на публичните ни финанси показва непропорционално нарастване на публичните разходи спрямо приходите, които очевидно ще трябва да бъдат спешно финансирани с нов дълг. Отделно от това Управителят на БНБ посочва „ще завършим с по-висока инфлация от тази, която е в еврозоната, но все още в управляеми рамки. Трябва да се пречупи тренда на процикличната фискална политика, която е фактор за увеличаване на цените на стоките и услугите“, дава примери Контрера в писмото си до МС.
Зам.-председателят на ВМРО обосновава своята позиция и с икономическата и политическа криза във Франция и Германия, които неминуемо водят до сътресения в ЕС и в Еврозоната. Той предначертава и тежкия сценарий, който би следвал за България в тази ситуация, ако държавата не поиска отлагане на влизането ни в „клуба на богатите“.
В момента с оглед показателите за финансова дисциплина, както и с оглед прогнозите за размера на годишната инфлация, размера на бюджетния дефицит и размера на публичния дълг е напълно оправдано да бъде поискано отлагане, отсрочка, дерогация за датата за въвеждане на еврото.
В противен случай е твърде вероятно да се развие следният сценарий – след 01.01.2026 г. да бъде отчетен бюджетен дефицит за 2025 г. от над 3% с тенденция да бъде и над 5%; уточнена годишна инфлация за 2025 г. над средната за страните от еврозоната, т.е. над 5%; увеличение на публичните разходи, в тази връзка и на държавния дълг като съотношение от БВП над 40%, което вече е критично. На практика при този сценарий би могло да се окаже, че България не е изпълнила и не изпълнява и трите или два от три от критериите за влизане в Еврозоната. В тази ситуация рискуваме непосредствено след влизане в Еврозоната да бъдем поставени под форма на особен надзор, което едва ли е целта на влизането на република България в Еврозоната, посочва още Карлос Контрера.
Присъединете се към нашия Телеграм
