Велико Търново отново се задушава – и не само от характерната синкава мъгла, която обгръща града вечер и рано сутрин. Миризмата на безсилие се носи с годините, а на нея вече привикнаха поколения жители. Днешната новина, че кметът Даниел Панов е поискал нова проверка на завода „Кроношпан“, не е новина. Това е дежа вю с административен подпис.
Един и същи сигнал, повторен през 2016, 2022 и 2023
Заводът е в града от 2006 г. – още от времето на предшественика на Панов /ГЕРБ/, д-р Румен Рашев /СДС/. От 2011 г. насам Панов е кмет. През 2016 г. Община Велико Търново дава отрицателно становище за разширяване на дейността на „Кроношпан“. През 2022 г. и 2023 г. изпраща сигнали до Министерството на околната среда и водите /МОСВ/. Сега, през 2025 г., отново – същото искане.
И ако досега нищо не се е променило, какво да очакваме този път?
„Твърде е късно вече и са си платили на когото трябва! Ние с малките деца като ни е вредно, да се махаме от града и района!“ – коментира гражданин под поста на кмета.
Цикличност вместо контрол
Вместо резултати – цикъл. Вместо решения – сигнали. Кметът твърди, че не може да затвори завода – така е. Но може ли да даде отчет какво се е случило след всеки от предишните му призиви към МОСВ?
„Приказки, приказки. Отбиване на номер. „Кроношпан“ ще си плати и по документи всички параметри ще са близки до параметрите на чистия алпийски въздух“ – пише друг жител.
Гражданите питат, институциите мълчат
Коментарите под публикацията са по-красноречиви от всяка официална позиция. Хората питат:
- Кой разреши строителството на завода до жилищни зони?
- Използват ли се реално филтри и пречиствателни съоръжения?
- Има ли реален контрол или само документи с печати?
Коментари с горчив хумор отбелязват, че „всеки път преди проверка заводът намалява активността си“, а миризмата временно изчезва. После – пак същото. Това е причината толкова хора да усещат гнева си като задушлива пара – без изход.
А къде са резултатите?
„Ще имаме ли достъп до резултатите от тези проверки?“ – пита човек, който очевидно не вярва, че ще получи отговор.
Списъкът със съоръжения за филтрация, изисквани по закон – циклони, скрабери, филтри, RTO системи – е внушителен. Но от документ до реалност пътят минава през проверки, които често се случват ден след като проблемът временно е „изпарен“.
Етиката да кажеш: не става
Ако 15 години искания не водят до резултат, етично е да го признаеш. Да кажеш на хората: направих всичко възможно, но системата е глуха. Вместо това се повтаря старият рефрен – „изискали сме“, „настояваме за проверка“, „не можем да затворим завода“.
Паметта на търновци обаче не е къса. И колкото и да се сменят сезоните – миризмата остава.
Присъединете се към нашия Телеграм
Пореден пропуснат шанс за България! Румъния поема контрола над пристанище в Молдова
