В руската „блиц“ операция срещу Украйна въпросът за помирението се завръща

След още една седмица на интензивни и смъртоносни руски бомбардировки над украинските градове, в украинските социални мрежи се разпространява композитно изображение. Под стара черно-бяла снимка, на която лондончани чакат на опашка пред щанд за плодове и зеленчуци, заобиколени от руините на Блицкрига, е поставено второ изображение — този път цветно — което създава поразителен контраст, пише „BBC“.

Снимката, направена в събота, показва как купувачи се тълпят около подобни щандове в северно предградие на украинската столица – Киев, докато в далечината зловещо се издига колона черен дим.

„Бомбите не могат да спрат пазарите“, гласи надписът, който свързва двете изображения.

Предната нощ, докато сънят на града отново бе прекъснат от вече твърде познатите тътени на ракетни и дронови удари, двама души загинаха, а девет бяха ранени. Посланието е ясно. Вместо да сломи общественото настроение, рязкото засилване на руските атаки срещу украинските градове поражда дух на устойчивост, напомнящ за Великобритания през 40-те години.

„Когато посетих пазара — докато черният дим все още се издигаше от склада, поразен от ракетата наблизо — това чувство на твърдост беше осезаемо. Но имаше и много страх“, споделя кореспондентът на британската медия.

Халина, която продава сушени сливи и гъби, му казала, че не вижда особени поводи за оптимизъм. Според нея войната още не е започнала и щяло да става много по-зле. Клиентка му споделила, че е усетила как къщата ѝ се разтресла от силата на взрива. Тя е била все още беше видимо разстроена от преживяното.

В момента за Украйна далеч по-важният въпрос не е как да издържи тази война, а как да я спре. И с президента Доналд Тръмп, който обявява себе си за миротворец и връща този въпрос в центъра на глобалната политика, друг термин от същия исторически период отново излиза на преден план – „умиротворяване“. Дали Украйна трябва да воюва срещу агресора или да преговаря с него – този въпрос съществува още от 2014 г., когато Русия анексира Крим. Но повече от 3 години след началото на пълномащабната инвазия, войната навлиза в нов етап и тази дума отново влиза в световния дебат.

На бойното поле сраженията са достигнали до жесток застой, а Русия все по-често атакува украински градове, далеч от фронтовата линия. Нейните въздушни удари – с балистични ракети, дронове, натъпкани с експлозиви, и планерни бомби – вече не са по няколко десетки на ден, както през миналата година, а се случват всяка нощ и често достигат до стотици.

Това, което Кремъл настоява, че са „военни и квазивоенни“ цели, сега редовно включва украински граждански железопътни гари, пътнически влакове, доставки на газ и електричество, както и домове и бизнеси. Според данни на ООН, почти 2000 цивилни са били убити тази година, с което общият брой на жертвите от началото на войната надхвърля 14 000 души. Освен човешката цена, финансовата тежест расте експоненциално, тъй като цената на системите за противовъздушна отбрана е значително по-висока от тази на вълните евтини дронове, изпращани да ги спрат.

Преди малко повече от седмица украинският президент Володимир Зеленски замина за срещата си във Вашингтон с президента Доналд Тръмп в приповдигнато настроение. Той вярваше, че Съединените щати губят търпение към Русия. Но бе изненадан от неочакван телефонен разговор между Тръмп и Путин по време на пътуването, както и от последвалите разговори за нова среща между двамата лидери в Будапеща.

Самата среща на Зеленски с Тръмп в Белия дом, по информация от медии, е била трудна, като американският президент отново повторил старите си позиции. Представяйки конфликта като нещо повече от сблъсък между двама мъже, които не се харесват, Тръмп настоял войната да бъде прекратена по съществуващата фронтова линия. Предупреждавайки за риска от ескалация, той също така отказал да предостави на Украйна дългобойните ракети „Tomahawk“, с които да удря дълбоко в руска територия.

Според Грегъри Мийкс, старши демократ в Комисията по външни работи на Камарата на представителите, стратегията на Тръмп е „слабост чрез умиротворяване“. Междувременно полският премиер Доналд Туск написа в платформата X, че „умиротворяването никога не е било път към справедлив и траен мир“. Коментарите на Зеленски бяха по-сдържани – след като вече се е научил да не критикува прекалено остро Тръмп – но значението бе същото:

„Украйна никога няма да даде награда на терористите за техните престъпления и разчитаме нашите партньори да заемат същата позиция“, написа той в социалните мрежи след завръщането си в Киев.

Тъй като Русия ясно даде да се разбере, че не е толкова готова да прекрати сраженията, както се бе надявал американският президент – а напротив, възнамерява да настъпва още повече – планираната среща беше замразена. Вашингтон незабавно наложи санкции на двете най-големи руски петролни компании – знак, може би, за нарастващо нетърпение към Путин. И макар икономическото въздействие върху Русия да е вероятно минимално, това представлява значителен обрат във външната политика на Тръмп, който преди беше заявил, че няма да налага санкции, докато европейските страни продължават да купуват руски петрол. Дори и така, остава ясно, че между САЩ и Европа съществува голяма пропаст в разбирането как да се сложи край на конфликта.

Зеленски се почувства на по-сигурна почва няколко дни по-късно, когато се срещна с редица европейски лидери в Брюксел, а след това и в Лондон. Бяха договорени нови пакети със санкции и бе постигнат напредък към използването на замразените руски активи за финансиране на военните цели на Украйна, макар окончателно споразумение да не беше постигнато. Говорейки редом със Зеленски на „Даунинг стрийт“ в петък, британският премиер сър Киър Стармър обеща да работи с европейските си партньори за осигуряване на повече далекобойни оръжия, с които Украйна да може да пренесе битката на руска територия.

Рискът от разширяване на войната с ядрена сила не бива да се подценява, особено когато Украйна засилва честотата и ефективността на ударите си по руски петролни бази и, на места, по електропреносната мрежа. Руският лидер е наясно с това – неотдавна предупреди, че използването на чуждестранно доставени „Tomahawk“ може да предизвика реакция, която би била „сериозна, ако не и зашеметяваща“.

„Русия спира едва когато се окъпе в собствената си кръв“, каза в заключение Евген Магда, професор в Националния авиационен университет в Киев, пред „BBC“.

Присъединете се към нашия Телеграм

27 октомври 2025 г. – отбелязваме Св. Нестор и Мишкин ден: традиции, обичаи и смисъл