Какво се случи в Манастирище и Бързина
Сред праха и гнева на Северозападна България, експертът Диана Русинова спря колата си на прясно асфалтиран път. Видеото, което тя публикува на 14 юли 2025 г., стана вирусно за часове: с нож тя реже асфалта като меко сирене. Настилката се рони на пясъчни люспи, сякаш никога не е била трамбована.
Този абсурден материал е положен по обществена поръчка, с публични средства, на пътя между селата Манастирище и Бързина, община Хайредин. Протестиращите жители го нарекоха „дъвка“, а дебелината му — според свидетелства — не надвишава 2 сантиметра. Липсва и подготвена основа, както изискват техническите норми.
Отговорът на Агенция „Пътна инфраструктура“ дойде едва след публичния натиск: санкциониране на фирмата и обещание за възстановяване на участъка за нейна сметка. Само че общественото доверие вече е разпаднало се — като самия асфалт.
2 сантиметра живот – Сияна и пътят, който никога не беше път
Случаят не е изолиран. На 31 март тази година, 12-годишната Сияна загива на наскоро ремонтиран път край Телиш, в участъка Луковит–Плевен. Баща ѝ, Николай Попов, публикува разтърсващо отворено писмо: „Губим животи заради 2 см асфалт, положен за галерия, а не за безопасност“.
Зад трагедията стои безмълвна практика: евтино полагане, компромис с основата, липса на теренен и лабораторен контрол. В името на бързината и икономиите, инфраструктурата у нас се превръща в заплаха. А всяка капка дъжд или вълна от жега превръща този „асфалт“ в течно петно по картата на безотговорността.
А какво правят другите? Виена мери, тества и адаптира
На 600 км оттук, в Австрия, град Виена стартира тригодишен научно-екологичен проект, който цели да охлажда града чрез иновативни настилки. Вместо асфалт, който се нагрява до 70°С и задържа топлина с часове, там вече се тества т.нар. Cool Pavement — пропусклива, светла и устойчива настилка.
На 80-метров участък по велоалея са положени четири вида настилки – три иновативни и един класически. Разликата? Водопропускливост, по-бавно загряване, по-ниска отразяваща температура, и устойчивост при натоварване. Сензори за влага и температура събират данни в реално време, които ще определят коя от настилките може да се използва в цялата столица.
„Търсим повърхност, която е и гладка, и екологична“, казва Ули Сима – съветник по планиране. Няма скрити търгове, няма мълчание след провал. Има научна база, измерими цели и прозрачна комуникация с гражданите.
А у нас?
Вместо сензори – ножове. Вместо охлаждане – нагряване. Вместо лаборатории – „айде така, ще го заметем“. В България, където климатът вече не прощава, продължаваме да полагаме черен, водонепропусклив, нестабилен асфалт, който допринася за:
- ефекта на топлинния остров в градовете,
- прегряване на пътната мрежа до опасни стойности,
- рискове при наводнения заради лош дренаж.
Какво можем да поискаме още днес?
- Задължителни сензори за температура и влажност в пилотно избрани градски участъци;
- Независим теренен и лабораторен контрол, публикуван публично;
- Изискване за водопропускливост в зоните за пешеходци, тротоари и алеи;
- Публичен отчет на АПИ по всеки нов път: дебелина, основа, фирма-изпълнител;
- Местни граждански панели, които да следят качеството на ремонтите в реално време.
Защото разликата между Виена и България не е в климата. А в отговорността.
Присъединете се към нашия Телеграм
Асфалт, който се рони с пръсти: Скандален ремонт в Хайредин разгневи Северозапада
