През есента на 2024 г. посланикът на Украйна в България Олеся Илащук изразява възмущение от допускането на деца от Подмосковието до участие в състезание по физика в Бургас. Това води до изготвянето на доклад от Дирекция „Наука“ към Министерството на образованието и науката /МОН/, в който се предлага България да прекрати членството си в Обединения институт за ядрени изследвания /ОИЯИ/ в Дубна.
Решението стига до проект за напускане, въпреки че страната ни е основател и съсобственик на този световен научен център от 1956 г.
„Членството на България в ОИЯИ укрепва позициите ни в международната научна общност и допринася за развитието на научния потенциал на страната. То е стратегическа инвестиция в бъдещото ни развитие по отношение на науката, технологиите и ядрената енергетика за мирни цели,“ коментира Йордан Тодоров от „Възраждане“.
Тази стъпка не само поставя под въпрос научните ни амбиции, но и би довела до сериозни загуби за българската научна общност и бъдещето на високотехнологичните изследвания в страната. Ако България прекрати членството си, нейните учени ще бъдат лишени от достъп до една от най-значимите научноизследователски платформи в света. Загубата на достъп до мощни суперкомпютри, международни научни проекти и изследователски ресурси би поставила страната ни в значително по-неблагоприятна позиция в сферата на ядрената физика и нанотехнологиите.
„Ползите за страната ни многократно надхвърлят скромния годишен членски внос, но осигуряват достъп до световно значима научна база, изграждана в ОИЯИ в продължение на почти 70 години,“ подчертава Йордан Тодоров.
Българските учени, докторанти и инженери участват активно в проекти като ускорителя на тежки йони НИКА. Освен това те разполагат с достъп до академична среда от световна величина, която не може да бъде заменена с национални инициативи.
Благодарение на членството си в ОИЯИ, Българската академия на науките /БАН/ и Институтът за ядрени изследвания разполагат с ценна апаратура, включително магнитен алфа-спектрометър, два магнитни бета-спектрометъра и магнитен масспектрометър.
„Създадена е съвременна компютърна инфраструктура, която свързва БАН с ОИЯИ, повишавайки ефективността на научните изследвания. Това укрепва позициите ни в международната научна общност,“ коментират експерти от научната общност. Вместо да се поддава на външен политически натиск, България трябва да защитава своите научни интереси.
Финансовата вноска за членството е нищожна в сравнение с ползите, които страната ни получава от достъпа до високотехнологична база и глобални научни проекти.
„Вече поставихме този въпрос пред министър-председателя Росен Желязков и очакваме правителството да защити българските интереси. Членският внос трябва да бъде платен, а страната ни да остане член на една от най-уважаваните научно-изследователски организации“, коментира Йордан Тодоров от „Възраждане“.
Решението за напускане на Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна би нанесло непоправими щети върху българската наука. Загубата на достъп до световно значима научна база не може да бъде компенсирана дори с увеличено публично финансиране. България трябва да защити своята роля в международната научна общност и да продължи да развива своите научни и технологични възможности.
„Науката е бъдещето на България. Загубата на достъп до ОИЯИ би означавала загуба на уникална възможност за развитие и сътрудничество в областта на ядрената физика, нанотехнологиите и астрофизиката“, коментират български учени.
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
Истината относно членството (т.е., да се надяваме вече преминалото членство на Б-я в ОИЯИ-Дубна) съвсем не е такава, каквато я представя депутатът от ПП Възраждане г-н Йордан Тодоров. Бих искал да попитам г-н Тодоров: как Вие решихте, че „Решението за напускане на Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна би нанесло непоправими щети върху българската наука.“ Това са общи лозунги. Съвременната наука е нещо много по-сложно и модерно, и в научен план ОИЯИ-Дубна сериозно изостава, в което всеки може да се убеди, като проследи публикациите в европейските и световни списания. Г-н Тодоров, а Вие попитахте ли младите учени от СУ „Кл.Охридски“ и от БАН дали им е необходима на тях ОИЯИ-Дубна? Тези млади учени са се интегрирали в европейската наука, ходят на конференции в Германия, Италия, Франция и др. и въобще не име необходима ОИЯИ-Дубна, където например няма специалисти по: квантова информатика, физика на черните дупки и още много раздели на физиката.И дайте конкретни данни, вместо да издигате лозунги „страната ни да остане член на една от най-уважаваните научно-изследователски организации„. Дайте също данни, колко са защитените дисертации в ОИЯИ-Дубна през последните години, и от тези, на корицата на които пише „ОИЯИ-Дубна“, посочете кои дисертации наистина са защитени в Дубна, а не в Москва (пояснение: ОИЯИ има право да пренасочи защити на дисертации във вузове и университети например в Москва, тъй като вече не е в състояние да покрие доста тематики) Пишете за „уникална възможност за развитие и сътрудничество в областта на ядрената физика, нанотехнологиите и астрофизиката“ Аз съм работил17 години в ОИЯИ, и не знам да има такива! Заключение: Б-я ще се превърне в европейска страна, ако престане да бъде член на ОИЯИ-Дубна!