Учените откриха нови, но несигурни доказателства, че на далечен свят, обикалящ около друга звезда, може да има живот, пише „BBC“. Екип от Кеймбридж, който изследва атмосферата на планета, наречена K2-18b, е открил следи от молекули, които на Земята се произвеждат само от прости организми.
Това е вторият и по-обещаващ случай, в който химикали, свързани с живота, са открити в атмосферата на планетата от космическия телескоп Джеймс Уеб на НАСА (JWST). Но екипът и независимите астрономи подчертават, че са необходими още данни, за да се потвърдят тези резултати.
Водещият изследовател, професор Никку Мадхусудхан, ми каза в лабораторията си в Института по астрономия на Кеймбриджкия университет, че се надява скоро да получи решаващите доказателства.
„Това е най-силното доказателство досега, че там вероятно има живот. Мога реалистично да кажа, че можем да потвърдим този сигнал в рамките на една до две години.“
K2-18b е два и половина пъти по-голям от Земята и се намира на 700 трилиона мили, или 124 светлинни години, от нас – разстояние, което далеч надхвърля възможностите на всеки човек да измине за един живот.
JWST е толкова мощен, че може да анализира химическия състав на атмосферата на планетата по светлината, която преминава от малкото червено Слънце, около което тя обикаля.
Групата от Кеймбридж е установила, че атмосферата изглежда съдържа химическия подпис на поне една от двете молекули, които се свързват с живота: диметилсулфид (DMS) и диметилдисулфид (DMDS). На Земята тези газове се произвеждат от морския фитопланктон и бактериите. Професор Мадхусудхан заяви, че е изненадан от това колко много газ очевидно е бил открит по време на един прозорец на наблюдение.
„Количеството, което оценяваме на този газ в атмосферата, е хиляди пъти по-голямо от това, което имаме на Земята“, коментира той и продължи:
„Така че, ако връзката с живота е реална, тогава тази планета ще изобилства от живот.“
Професор Мадхусудхан продължи:
„Ако потвърдим, че на К2-18б има живот, това би трябвало да потвърди, че животът е много разпространен в галактиката.“
В четвъртък той заяви пред BBC Radio 5Live:
„Това е много важен момент в науката, но също така е много важно за нас като вид.“
„Ако има един пример, а Вселената е безкрайна, има шанс за живот на много повече планети.“
Д-р Субир Саркар, преподавател по астрофизика в Университета в Кардиф и част от изследователския екип, заяви, че изследването предполага, че на К2-18б може да има океан, който потенциално да е пълен с живот – макар да предупреди, че учените „не знаят със сигурност“.
Той добави, че работата на изследователския екип ще продължи да се фокусира върху търсенето на живот на други планети: „Продължавайте да следите това пространство.“
На този етап има много „ако“ и „но“, както признава екипът на професор Мадхусудхан.
На първо място, това последно откритие не е на нивото, необходимо за обявяване на откритие. За целта изследователите трябва да са сигурни на 99,99999%, че резултатите им са верни и не са случайно отчитане. На научен жаргон това е резултат от пет сигми.
Тези последни резултати са само три сигми, или 99,7 %. Това звучи като много, но не е достатъчно, за да убеди научната общност. Това обаче е много повече от резултата от 68 %, получен от екипа преди 18 месеца, който тогава беше посрещнат с голям скептицизъм.
Но дори и екипът от Кеймбридж да получи резултат от пет сигма, това няма да е убедително доказателство, че на планетата съществува живот, според професор Катрин Хейманс от Единбургския университет и кралски астроном на Шотландия, която е независима от изследователския екип.
„Дори и с тази сигурност, все още остава въпросът какъв е произходът на този газ“, заяви тя пред BBC News.
„На Земята той се произвежда от микроорганизми в океана, но дори и с перфектни данни не можем да кажем със сигурност, че това е с биологичен произход на чужд свят, защото във Вселената се случват много странни неща и не знаем каква друга геоложка дейност може да се случва на тази планета, която би могла да произведе молекулите.“
Екипът от Кеймбридж е съгласен с това мнение. Те работят с други групи, за да проверят дали DMS и DMDS могат да бъдат произведени от неживи организми в лаборатория. Професор Мадхусудхан изтъква:
„Все още има 0,3% вероятност това да е статистическа случайност.“
Предположението, че на друга планета може да съществува живот, е „голямо твърдение, ако е вярно“, коментира той в предаването „Днес“ на BBC Radio 4, като добави:
„Затова искаме да бъдем наистина, наистина задълбочени, да направим повече наблюдения и да съберем доказателства, които да позволят вероятността това да е случайност да е по-малка от едно на милион“.
Той заяви, че това би трябвало да е възможно „може би след една или две години“.
Други изследователски групи предложиха алтернативни, безжизнени, обяснения за данните, получени от K2-18b. Съществува силен научен дебат не само относно наличието на DMS и DMDS, но и относно състава на планетата.
Причината, поради която много изследователи предполагат, че планетата има огромен течен океан, е липсата на газ амоняк в атмосферата на K2-18b. Тяхната теория е, че амонякът е погълнат от огромна водна маса под него.
Но според професор Оливър Шортъл от Университета в Кеймбридж това може да се обясни и с океан от разтопени скали, което би изключило възможността за живот. Той обобщи:
„Всичко, което знаем за планетите, обикалящи около други звезди, идва от миниатюрните количества светлина, които се отразяват от техните атмосфери. Така че това е невероятно слаб сигнал, който трябва да разчитаме не само за признаци на живот, но и за всичко останало.“
„При K2-18b част от научните дебати все още са свързани със структурата на планетата.“
Д-р Никълъс Уоган от Изследователския център „Еймс“ на НАСА има още една интерпретация на данните. Той публикува изследване, което предполага, че K2-18b е мини газов гигант без повърхност.
И двете алтернативни интерпретации са оспорени от други групи с мотива, че не съответстват на данните от JWST, което задълбочава силния научен дебат около K2-18b.
Професор Крис Линтот, водещ на предаването „Небето през нощта“ по „BBC“, заяви, че изпитва „голямо възхищение“ към екипа на професор Мадхусудхан, но се отнася предпазливо към изследването.
„Мисля, че трябва да бъдем много внимателни, когато твърдим, че това е “момент“ в търсенето на живот. Такива моменти сме имали и преди“, твърди той пред Today.
Според него вместо това изследването трябва да се разглежда като „част от огромните усилия да се опитаме да разберем какво има в космоса“.
Професор Мадхусудхан признава, че все още има да изкачва научна канара, ако иска да отговори на един от най-големите въпроси в науката. Но той вярва, че той и екипът му са на прав път.
„След десетилетия може би ще погледнем назад към този момент и ще признаем, че именно тогава живата вселена е била на една ръка разстояние“, казва той и допълва:
„Това може да е повратната точка, в която изведнъж да сме в състояние да отговорим на фундаменталния въпрос дали сме сами във Вселената.“
Изследването е публикувано в The Astrophysical Journal Letters.
Присъединете се към нашия Телеграм
Промени от МОН: Матура по математика ще влияе на приема в направление „Икономика“
