От кожна клетка до бебе – това, което до скоро звучеше като научна фантастика, е на път да се превърне в реалност, пише „The Guardian“. Според водещи учени, човешките яйцеклетки и сперматозоиди, отгледани в лабораторни условия, може да бъдат факт в рамките на следващите пет до седем години.
Технологията, наречена ин витро гаметогенеза (IVG), преобразува обикновени клетки – като тези от кожата или кръвта – в полови клетки. Потенциалът ѝ е огромен: от подпомагане на безплодни двойки и еднополови партньори до фундаментална промяна в рамките на човешкото възпроизводство.
Но заедно с научния напредък идва и етичен трус, който вече разклаща основите на биоетиката, правото и общественото възприятие.
Японският пробив
Проф. Кацухико Хаяши от Университета в Осака, признат пионер в областта, заяви пред медията, че неговата лаборатория е съвсем близо до създаването на жизнеспособна човешка сперма. В изкуствено отгледани тестиси на мишки, с размер едва 1 мм, неговият екип вече е успял да произведе предшественици на сперматозоиди – сперматоцити, макар и все още не напълно зрели.
Паралелно, се работи върху човешки яйчников органоид – тъкан, способна да поддържа развитието на яйцеклетки. Хаяши е категоричен, че в рамките на 7 години лабораторно отгледана сперма ще бъде възможна, а яйцеклетките също са „в обсега на възможното“.
Глобална надпревара – между наука, пари и етика
Надпреварата не е само академична. Биотехнологичната компания Conception Biosciences в Калифорния, подкрепена от Сам Алтман (OpenAI), активно разработва технологията и твърди, че тя може да бъде в клинична употреба до пет години. Целта: да се удължи фертилният прозорец и да се обърне тенденцията на намаляващо население в развитите държави.
„Чувствам се като в състезание“, признава Хаяши, който вече е създал мишки с двама бащи. Теоретично, същият подход може да се използва при еднополови двойки – или дори за създаване на „унибебе“ от генетичния материал на един човек.
Колко далеч е твърде далеч?
Според проф. Род Митчъл от Единбургския университет, е реалистично до десетилетие да има полови клетки, създадени от незрели клетки в тестиси или яйчници. Но подчертава:
„Идеята е невероятна, но трябва да докажем, че е безопасна, преди да създаваме бебета с нея.“
Проблемът – възможни генетични мутации, които биха могли да се предадат на ембрионите и следващите поколения. Макар някои мишки, създадени чрез IVG, да са живели нормално и да са били плодовити, хората не са мишки – и общественият риск е несравним.
Преправяне на гени и контрол върху еволюцията
Най-противоречивият аспект на технологията е потенциалът за масово скриниране на ембриони, генетично редактиране и създаване на деца с желани черти. Според Мат Крисилоф, главен изпълнителен директор на Conception, това може да помогне за предотвратяване на болести – но подчертава, че „не бива да се прекалява“.
Биоетикът проф. Ханк Грили от Станфордския университет е по-резервиран:
„Светът е голям и в него има много луди хора, някои от които са богати.“
Закони, граници и бъдещето на възпроизводството
В Обединеното кралство, използването на лабораторно отгледани полови клетки в клиники е забранено. Регулаторите вече обмислят какви стандарти и тестове ще са нужни, преди да бъде разрешена употребата им при хора.
Хаяши е категоричен:
„Създаването на неестествени възможности не е непременно зло, но изисква много, много внимание.“
IVG не просто обещава нови възможности за родителство – тя предефинира самата идея за произход. Дали обществото е готово за това, остава най-големият въпрос.
Присъединете се към нашия Телеграм
Бели, лигави и зловонни: мистериозни създания изплуваха в Дунав край Русе
